понеделник, 27 декември 2010 г.
петък, 24 декември 2010 г.
По Изгрев
прилича на лятно утро край морето, с бледорозово по краищата и ято корморани в дълбокотo небе.
а всъщност е Коледа
:)
четвъртък, 23 декември 2010 г.
Две жадувани книги
долетяха при мен от България - "Зелено и златно" на Силвия Чолева и "Пясък и канела" на Александрина Георгиева. отварям страниците им и безпосочно зачитам. откривам се веднага. после затварям.
не смея да ги започна, за да не свършат...
...
иначе ми се плаче непрекъснато.
Коледа никога не е била моят празник.
не смея да ги започна, за да не свършат...
...
иначе ми се плаче непрекъснато.
Коледа никога не е била моят празник.
събота, 18 декември 2010 г.
2010-та бъркотия
всъщност започна съвсем по план, с очаквано февруарско пътуване до Лондон, нагости на Лидка и нейните шапки и смайващи истории за един друг свят на клоуни, артисти, стари грамофони и фестивали по зелените английски поляни
после край Валтава навърших неусетно 37, взирайки се в лебеди
прелитайки над разноцветни покриви
люлеейки се в светлините
бродейки из тесни нощни улички и безистените на зимното Прагунте
с други двама щури извънземни се открихме
при изгрева на Камен Бряг, в началото на май, сред песните на чучулиги и влудяващия мирис на пролетни полета, пълни с мащерка и билки. мислех, че в тревата няма да има птици. но къде ти - неможех да си чуя мислите от техните възбудени нощни разговори и песни
охлювче, полазило стъклото на колата, прелива в утрото на цветовете на морското небе
а ние сме тук, за да видим дивите божури по брега на Яйлата
после отпрашваме към Синеморските диви макове, та чак до Силистар и състояние на тъмносиня безтегловност на брега на майското море...
...............
..
и изведнъж новината - ще имаме бебе! учудена съм в себе си, невярваща, незнаеща и едновременно усмихнато уплашена. ами сега? ще жертваме ли свободата? но тя си е вътре в нас, няма да я загубим, ако не я изгоним сами.
бебе! :))) като нова чудна приказка звучи.....
***
преустройството, което се наложи - затворих магазина и станах рентиер. тъжно ли ми е? не мисля. омръзнало ми беше, пък и ставаше съвсем безсмислено... радвам се все пак, че идеята с хубавите бои не се затри и предадох щафетата на най-удачния човек :) магазин "Интериор" ще бъде вечен :)
********
**
Следва юни. Калифорния. небета. радост и отнесена усмивката ми, когато се замисля за мъничката семка вътре в мен...
втурваме се с Ясен към Yosemite - палатки, ледени реки, гори, пустиня...
а той се влюбва пак, на остров Каталина /от Влади краднах снимката долу/. мен пък за първи път ме домързява за пътешествие...
...
и ето, че решаваме да останем. година? защо пък не? за ново приключение да поживеем малко и тук - до океана на Los Angеles. България си е оттатък, няма да избяга никога...
и се гмурваме отново в лятото с неясни мисли за бъдеще, ново училище, нови улици, нови приятели, цял нов живот замалко...
и Цецо го намествам някъде в октомври и започвам да го чакам с нетърпение и да мечтая пътешествия край калифорнийските брегове и споделено радостно очакване на беба...
но уви. може би защото щеше да се случи прекалено много хубавото, то не стана.
Цецо не успя да дойде при нас.
ние с Ясен обаче все пак останахме.
а лятото за него беше пълно с морска пяна
наскитаха се с Явор по плажове
караха сърф, скачаха със скейт
ровиха в тикви за Halloween
духнаха заедно свещички и се мацаха с торти на рождените си дни
хвърлиха в океана последните рози за леля Милена...
след нея, и моята миниатюрна баба Велика също замина на небето. сигурна съм - двете бдят над нас сега отгоре...
....
..
пък аз лилаво се наснимах на цветя
и сухи тротоарни красоти
^^^^^^^^^^^
изчетох още купища книги, разходих се сто пъти до вълните с колелото.. належах се и в леглото с растящия тумбак
^^^
...
така си мина цялата година..
...
фръцка се тук с новото предколедно "бомбе" и нарисуван вратовръз на черепи
за първи път участва и в училищна пиеса
отива му на Ясен Калифорния...
....
обаче често съм си тъжна.
липсата, която чувствам, е огромна...
но всъщност, най-важното от всичко е, че заедно с коледата чакаме да се появи и най-малкото аптекарско шишенце в редичката. дори подаръци за него под елхата сме сложили :)
.. и вече не остана време за униние...
защото продължаваме играта
и през Новата Тържествена Година
:)
после край Валтава навърших неусетно 37, взирайки се в лебеди
прелитайки над разноцветни покриви
люлеейки се в светлините
бродейки из тесни нощни улички и безистените на зимното Прагунте
с други двама щури извънземни се открихме
при изгрева на Камен Бряг, в началото на май, сред песните на чучулиги и влудяващия мирис на пролетни полета, пълни с мащерка и билки. мислех, че в тревата няма да има птици. но къде ти - неможех да си чуя мислите от техните възбудени нощни разговори и песни
охлювче, полазило стъклото на колата, прелива в утрото на цветовете на морското небе
а ние сме тук, за да видим дивите божури по брега на Яйлата
после отпрашваме към Синеморските диви макове, та чак до Силистар и състояние на тъмносиня безтегловност на брега на майското море...
...............
..
и изведнъж новината - ще имаме бебе! учудена съм в себе си, невярваща, незнаеща и едновременно усмихнато уплашена. ами сега? ще жертваме ли свободата? но тя си е вътре в нас, няма да я загубим, ако не я изгоним сами.
бебе! :))) като нова чудна приказка звучи.....
***
преустройството, което се наложи - затворих магазина и станах рентиер. тъжно ли ми е? не мисля. омръзнало ми беше, пък и ставаше съвсем безсмислено... радвам се все пак, че идеята с хубавите бои не се затри и предадох щафетата на най-удачния човек :) магазин "Интериор" ще бъде вечен :)
********
**
Следва юни. Калифорния. небета. радост и отнесена усмивката ми, когато се замисля за мъничката семка вътре в мен...
втурваме се с Ясен към Yosemite - палатки, ледени реки, гори, пустиня...
а той се влюбва пак, на остров Каталина /от Влади краднах снимката долу/. мен пък за първи път ме домързява за пътешествие...
...
и ето, че решаваме да останем. година? защо пък не? за ново приключение да поживеем малко и тук - до океана на Los Angеles. България си е оттатък, няма да избяга никога...
и се гмурваме отново в лятото с неясни мисли за бъдеще, ново училище, нови улици, нови приятели, цял нов живот замалко...
и Цецо го намествам някъде в октомври и започвам да го чакам с нетърпение и да мечтая пътешествия край калифорнийските брегове и споделено радостно очакване на беба...
но уви. може би защото щеше да се случи прекалено много хубавото, то не стана.
Цецо не успя да дойде при нас.
ние с Ясен обаче все пак останахме.
а лятото за него беше пълно с морска пяна
наскитаха се с Явор по плажове
караха сърф, скачаха със скейт
ровиха в тикви за Halloween
духнаха заедно свещички и се мацаха с торти на рождените си дни
хвърлиха в океана последните рози за леля Милена...
след нея, и моята миниатюрна баба Велика също замина на небето. сигурна съм - двете бдят над нас сега отгоре...
....
..
пък аз лилаво се наснимах на цветя
и сухи тротоарни красоти
^^^^^^^^^^^
изчетох още купища книги, разходих се сто пъти до вълните с колелото.. належах се и в леглото с растящия тумбак
^^^
...
така си мина цялата година..
...
фръцка се тук с новото предколедно "бомбе" и нарисуван вратовръз на черепи
за първи път участва и в училищна пиеса
отива му на Ясен Калифорния...
....
обаче често съм си тъжна.
липсата, която чувствам, е огромна...
но всъщност, най-важното от всичко е, че заедно с коледата чакаме да се появи и най-малкото аптекарско шишенце в редичката. дори подаръци за него под елхата сме сложили :)
.. и вече не остана време за униние...
защото продължаваме играта
и през Новата Тържествена Година
:)
сряда, 15 декември 2010 г.
вторник, 7 декември 2010 г.
неделя, 5 декември 2010 г.
Елхата
донесе мирис на борова гора вкъщи. гледам суетнята на всички покрай нея, радостта на децата, спомените при всяка извадена играчка, и си представям как другата година и нашият татко ще сложи звезда на върха...
бях най-големият циник по отношение на този празник, а сега ми става мило - хората тук наистина празнуват с чувство.
живото окичено дръвче обаче още немога да прежаля. толкова красива елхичка за първи път виждам, а вече е отсечена.
никога няма да забравя онези думи на Буковски от "Factotum":
"Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света."....
...
може би прекалено много се замислям над нещата. но - такава съм си била винаги.
бях най-големият циник по отношение на този празник, а сега ми става мило - хората тук наистина празнуват с чувство.
живото окичено дръвче обаче още немога да прежаля. толкова красива елхичка за първи път виждам, а вече е отсечена.
никога няма да забравя онези думи на Буковски от "Factotum":
"Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света."....
...
може би прекалено много се замислям над нещата. но - такава съм си била винаги.
Прeди да блеснат коледните светлини
последни слънчеви лъчи улавям.
не бях излизала отдавна край голямата вода. страх ме е да карам колелото, щото.
особен мирис във въздуха обаче днес, нещо в небето, в светлината... подмами ме.
не устоях.
не бях излизала отдавна край голямата вода. страх ме е да карам колелото, щото.
особен мирис във въздуха обаче днес, нещо в небето, в светлината... подмами ме.
не устоях.
събота, 4 декември 2010 г.
Беше отдавна, но си спомням до днес...
една от най-любимите ми песни на Тангра.
...и мили далечни лица в публиката...
Чета новините от България
и съм потресена от случката с бебенцето, живородено в седмия месец, което лекари насила умъртвили с брутално бездействие. чета и отказвам да повярвам на ужасяващия цинизъм, който излъчва това тяхно варварско отношение и отказ да повикат новия живот. а той се е мъчел да се задържи в нашия свят в продължение на едно цяло денонощие...
и в същото време, преди само няколко месеца, в света гърми друга новина - от Австралия - майка ражда близнаци в шестия месец, едното е мъртво. когато обаче й донасят бебето да се сбогува, тя го поставя върху голите си гърди и в продължение на два часа гали безжизненото му телце, говорейки му. и мъничето оживява, напук на всякакви медицински закони.... мисля си - душата му е решила да остане тук, след този така настойчив повик на мама...
ето линк към новината - акушерката е успяла да заснеме пробуждането на малкото същество.
Любовта е най-старата и най-могъща магия - каза Тони, когато ми изпрати това видео.
Любовта е Огромна Сила - добавям... с Нея сме най-богатите на този свят!
изводът: нито една родилка не бива да отписва детето си, преди да го е видяла, каквото и да й кажат лекарите.
а онези - нашите - чудя се дали изобщо са й го показали...
и в същото време, преди само няколко месеца, в света гърми друга новина - от Австралия - майка ражда близнаци в шестия месец, едното е мъртво. когато обаче й донасят бебето да се сбогува, тя го поставя върху голите си гърди и в продължение на два часа гали безжизненото му телце, говорейки му. и мъничето оживява, напук на всякакви медицински закони.... мисля си - душата му е решила да остане тук, след този така настойчив повик на мама...
ето линк към новината - акушерката е успяла да заснеме пробуждането на малкото същество.
Любовта е най-старата и най-могъща магия - каза Тони, когато ми изпрати това видео.
Любовта е Огромна Сила - добавям... с Нея сме най-богатите на този свят!
изводът: нито една родилка не бива да отписва детето си, преди да го е видяла, каквото и да й кажат лекарите.
а онези - нашите - чудя се дали изобщо са й го показали...
четвъртък, 2 декември 2010 г.
Кино за левче в Пловдив
"Джеки, Джони и Чарли не са имена на кучета"
BASQUIAT Wine&Art,
8 декември, 20 часа
BASQUIAT Wine&Art,
8 декември, 20 часа
поредна малка прожекция на съвсем пресния документален филм за приключенията на тримата ексцентрици - Джеки Стоев, Джони Пенков и Чарли Илиев - в киното и извън него. само това мога да кажа за филма в момента. все още не съм го гледала, но се надявам да му се насладя в най-скоро време. защото всъщност по-интересен и близък за мен е екипът, който го засне - тримата луди мечтатели Кольо Бошнаков, Цецо Драгнев и Митко Таралежков. те ще присъстват и на самата прожекция, както и Джони Пенков.
филмът ще закрие фестивала "Златният Ритон" на 9-ти декември в Пловдив.
успешен дебют, мили ми смехурковци! :)
...
....
"Те не са учили никога кино. Приятели са отпреди да заработят заедно. И са великолепна тройка като от класиката – ту тримата танкиста, ту тримата мускетари, понякога тримата глупаци – но най-вече трима срещу триста.
Джеки Стоев, Джони Пенков и Чарли Илиев ще ви повозят на въртележката в лунапарка на своя живот, където има повече минало, отколкото бъдеще, стари и нови случки, откъси от филми, кодоши и други дивотии, разпилени в два века и две системи.
Ако цената на свободата е да те мислят за идиот, то тя не е толкова висока."
анонс към филма от Никола Бошнаков
...
документът ще бъде показан също на Филмфеста в София някъде през март :)
..
вторник, 30 ноември 2010 г.
неделя, 28 ноември 2010 г.
Гугунска
яде супа от охлюви на един бордюр в Брюксел. нахлупила плетена зимна шапка.
разглеждам ухилените й снимки и си мисля - искам си живота обратно. точно по този, същия начин, както си беше преди да замина.
свободата да съм себе си в най-щурия си вид.
в рожденденската ми нощ
скитам
притихнала Прага
19.02.2010.
...
сякаш остарях с десет години оттогава...
разглеждам ухилените й снимки и си мисля - искам си живота обратно. точно по този, същия начин, както си беше преди да замина.
свободата да съм себе си в най-щурия си вид.
в рожденденската ми нощ
скитам
притихнала Прага
19.02.2010.
...
сякаш остарях с десет години оттогава...
четвъртък, 25 ноември 2010 г.
Thanksgiving
ден за благодарности без подаръци. чакаме много гости.
"благодаря, благодаря, благодаря за всички цветя..." - се събужда в мислите ми...
гледам уличният парад в Ню Йорк и неволно сравнявам с нашите бивши манифестации. но вместо труженици, от екрана махат Спондж Боб и Мики Маус. а с редиците полицейски коне прелита огромен Спайдърмен.
това са героите тук.
брат ми готви пуйка на фона на духов оркестър :)
"благодаря, благодаря, благодаря за всички цветя..." - се събужда в мислите ми...
гледам уличният парад в Ню Йорк и неволно сравнявам с нашите бивши манифестации. но вместо труженици, от екрана махат Спондж Боб и Мики Маус. а с редиците полицейски коне прелита огромен Спайдърмен.
това са героите тук.
брат ми готви пуйка на фона на духов оркестър :)
понеделник, 22 ноември 2010 г.
...
- Приятно ми е, аз живея на луната. - представи се той, когато се запознахме.
"но... това беше моята реплика..?" - си казах учудено...
подадох му после "хлебарките" на анели ман. носех я със себе си непрекъснато. целият бар четеше късметите си, и винаги се уцелваше истина.
- Всеки път си тръгваш, а не си се прибрал нито веднъж. - прочете на глас първото изречение, попаднало пред очите му.
- Съвсем точно - усмихна се - дори сега съм тук само за няколко месеца, после пътувам обратно...
...и остана при мен завинаги.
.....................
а ето, че е мой ред да се прибера. и съм щастлива, че някой ме очаква... че този някой е точно Той.
.........
"дали ще ме намериш във цирка на един живот..." - звучеше тогава в уредбата...
...
"но... това беше моята реплика..?" - си казах учудено...
подадох му после "хлебарките" на анели ман. носех я със себе си непрекъснато. целият бар четеше късметите си, и винаги се уцелваше истина.
- Всеки път си тръгваш, а не си се прибрал нито веднъж. - прочете на глас първото изречение, попаднало пред очите му.
- Съвсем точно - усмихна се - дори сега съм тук само за няколко месеца, после пътувам обратно...
...и остана при мен завинаги.
.....................
а ето, че е мой ред да се прибера. и съм щастлива, че някой ме очаква... че този някой е точно Той.
.........
"дали ще ме намериш във цирка на един живот..." - звучеше тогава в уредбата...
...
неделя, 21 ноември 2010 г.
Софи
в полет
и Ясен започна да твори, с новия си фотоапарат
първият му смешен клип:
и един от шедьоврите на Мира
и Ясен започна да твори, с новия си фотоапаратпървият му смешен клип:
и един от шедьоврите на Мира
събота, 20 ноември 2010 г.
Осмият месец
ако се наведа много, ще се търкулна напред. понякога залитам...
тежи вече доста, но мъничко остана :)
неделя, 14 ноември 2010 г.
...
да карам боса под слънцето на калифорнийските улици с музика, увеличена до безкрай, да крещя!!, заедно с The Cranberries:
"оh my life is changing everyday,
еvery possible way ....."
да пресичат на светофарите хора, нарамили сърфове, а в магазините да е пълно с вълнени ръкавици и ботуши - ей такова едно странно зимно? несъответствие и изригване без особен смисъл и край в главата ми... :)
....
лаааа-лаааа-лалалала-лала-ла-а-а-ааааа-аааааа!!!!
....
и после защо съм развила диабет на бременността....
миии - защото средно положение на емоциите си нямам!
"оh my life is changing everyday,
еvery possible way ....."
да пресичат на светофарите хора, нарамили сърфове, а в магазините да е пълно с вълнени ръкавици и ботуши - ей такова едно странно зимно? несъответствие и изригване без особен смисъл и край в главата ми... :)
....
лаааа-лаааа-лалалала-лала-ла-а-а-ааааа-аааааа!!!!
....
и после защо съм развила диабет на бременността....
миии - защото средно положение на емоциите си нямам!
събота, 13 ноември 2010 г.
...
Ooooo I need your tenderness
Ooooo I need your touch
Ooooo I dream of one caress
Ooooo I pray too much........
Ooooo I need your touch
Ooooo I dream of one caress
Ooooo I pray too much........
петък, 12 ноември 2010 г.
Гола маса
"Съвършено гола маса от напукано дърво - най-пищното безумство на фантазията, на смътен миг от съвършенството, ала достатъчно далеч от него, за да оцелее.
На нея можеш да запалиш свещ и да я сложиш точно по средата. Върху ръба й да разчупиш топла пита и парата да запълзи нататък и да затанцува с дъхави пети по устните на гладния.
Там може плъх да изгризе омачкания ъгъл на несъвършеното ти стихотворение или пък куп банкноти - даже да не разбереш кое му е било по-сладко.
На гола маса можеш да забиваш ножове.
Да смачкаш с чехъла хлебарка или да я оставиш да избяга.
В зимна вечер да я насечеш на съчки и да напалиш хубав огън, за да сгрееш вкочанелите си чувства.
На гола маса можеш да се любиш и дъските да забиват хладни ръбове в гърба ти, а после да забравиш.
С нея можеш да направиш всичко - тя е просто нежен намек за нещата, докато е още гола маса. Докато сме гладни, сме човеци и се учим да спасяваме нещата от завършеност, която накърнява."
................
с тези мисли се събудих днес. знам импресията почти наизуст. преписах я преди години от списание "Родна реч", пропуснала съм да допълня автора, жалко... вероятно е някой, който все още продължава да пише красиво...
На нея можеш да запалиш свещ и да я сложиш точно по средата. Върху ръба й да разчупиш топла пита и парата да запълзи нататък и да затанцува с дъхави пети по устните на гладния.
Там може плъх да изгризе омачкания ъгъл на несъвършеното ти стихотворение или пък куп банкноти - даже да не разбереш кое му е било по-сладко.
На гола маса можеш да забиваш ножове.
Да смачкаш с чехъла хлебарка или да я оставиш да избяга.
В зимна вечер да я насечеш на съчки и да напалиш хубав огън, за да сгрееш вкочанелите си чувства.
На гола маса можеш да се любиш и дъските да забиват хладни ръбове в гърба ти, а после да забравиш.
С нея можеш да направиш всичко - тя е просто нежен намек за нещата, докато е още гола маса. Докато сме гладни, сме човеци и се учим да спасяваме нещата от завършеност, която накърнява."
................
с тези мисли се събудих днес. знам импресията почти наизуст. преписах я преди години от списание "Родна реч", пропуснала съм да допълня автора, жалко... вероятно е някой, който все още продължава да пише красиво...
четвъртък, 11 ноември 2010 г.
Нещо като
"Първи стъпки" в "Родна реч" - БЕЗПРИЗОРНИТЕ В НЕДЕЛЯ ще бъде вече седмичното ми задължително четиво.
всеки, който иска да каже нещо, ще може да го изкряска или изшепти в поредната Арт-Хостел-ска неделна сбирка на хора, носещи хубави думи в мислите си, без да са непременно утвърдени разказвачи, без да имат издадени книги, просто трябва да са малко повече смели само :)
...и нека се сберат милиони вятърни глави! :)
всеки, който иска да каже нещо, ще може да го изкряска или изшепти в поредната Арт-Хостел-ска неделна сбирка на хора, носещи хубави думи в мислите си, без да са непременно утвърдени разказвачи, без да имат издадени книги, просто трябва да са малко повече смели само :)
...и нека се сберат милиони вятърни глави! :)
сряда, 10 ноември 2010 г.
Наричаше ме Паякс
или ПаяЖин
и бе изрисувал
прозореца на стаята си
плътно с паяци
всяка сутрин
отваряйки моя
поглеждах към неговия
с усмивка
а над леглото ми
върху грапавия тапет
на студентската стая
с тънък молив
изписа
"обичам те"
бе невъзможно
да отличиш тези думи
от формите на стената
ако незнаеш
че са там
виждах
единствено аз
не, че нещо друго се случи тогава. връзката помежду ни беше особена, изразена в мълчание и четене на неща. изненадвахме се със стихове, оставени върху бюрото на другия, с бележки по вратите... гледах го как рисува, а той наблюдаваше движенията на ръцете ми..
открихме се случайно из шумовете на студентски град преди хиляда години.
замалко се срещнахме, за да се разминем веднага завинаги.
днес има рожден ден, затова така...
с него единствено свързвам десети ноември в живота си.
и бе изрисувал
прозореца на стаята си
плътно с паяци
всяка сутрин
отваряйки моя
поглеждах към неговия
с усмивка
а над леглото ми
върху грапавия тапет
на студентската стая
с тънък молив
изписа
"обичам те"
бе невъзможно
да отличиш тези думи
от формите на стената
ако незнаеш
че са там
виждах
единствено аз
не, че нещо друго се случи тогава. връзката помежду ни беше особена, изразена в мълчание и четене на неща. изненадвахме се със стихове, оставени върху бюрото на другия, с бележки по вратите... гледах го как рисува, а той наблюдаваше движенията на ръцете ми..
открихме се случайно из шумовете на студентски град преди хиляда години.
замалко се срещнахме, за да се разминем веднага завинаги.
днес има рожден ден, затова така...
с него единствено свързвам десети ноември в живота си.
вторник, 2 ноември 2010 г.
неделя, 31 октомври 2010 г.
събота, 30 октомври 2010 г.
сряда, 27 октомври 2010 г.
Главната улица, която завършва с море
стигам до нея през морския квартал, покрай къщи с големи веранди, китни дворчета с меки дивани и хамаци, разпънати на тревата пред ниските им огради.
после слизам от колелото и бутам по тротоара покрай кафета и малки ресторантчета, наблюдавайки сутрешния им ритуал по широко отваряне на прозорци и възбудено разпръскване на ухаеща на кафе и закуски енергия
ако съм съвсем подранила, е пусто все още навсякъде и малкото хора, които срещам, ми казват "здравей" :)
посядвам замалко на пейките с мидите, на мекия сутрешен припек, ей така, да позяпам свежи муцуни с кафета и вестници и радостта на техните кучета
продължавам после до края - там улицата се превръща в кей и навлиза дълбоко в морето
на пейка и над вълните вдъхвам солено и гледам сърфисти
...и цялата бодрост на утрото вече е в мен! :)
Huntington Beach, California
Октомври, 2010
после слизам от колелото и бутам по тротоара покрай кафета и малки ресторантчета, наблюдавайки сутрешния им ритуал по широко отваряне на прозорци и възбудено разпръскване на ухаеща на кафе и закуски енергия
ако съм съвсем подранила, е пусто все още навсякъде и малкото хора, които срещам, ми казват "здравей" :)
посядвам замалко на пейките с мидите, на мекия сутрешен припек, ей така, да позяпам свежи муцуни с кафета и вестници и радостта на техните кучета
продължавам после до края - там улицата се превръща в кей и навлиза дълбоко в морето
на пейка и над вълните вдъхвам солено и гледам сърфисти
...и цялата бодрост на утрото вече е в мен! :)
Huntington Beach, California
Октомври, 2010
Абонамент за:
Публикации (Atom)