вторник, 31 октомври 2017 г.

...

Последно си мислеше, че живее в красив апартамент в Париж и трудно се връщаше в реалността.. чак ми  беше харесало това нейно бягство тогава и си помислих, че може би пък е по-добре така, когато тялото ти с всеки изминал ден все повече се предава..

Изпратихме я днес - този път завинаги в нейния Париж -  Гина, която беше на нашата възраст, въпреки, че скоро щеше да навърши седемдесет и девет.


неделя, 29 октомври 2017 г.

петък, 27 октомври 2017 г.

"Проект на слънце"

- един стар документален филм на нашия дядо Здравко, който казва неща. малко лошо се чува, заради старата видеокасета VHS, от която е свален, но нямам друг вариант.

 

Най-красивото жълто

е в пеещите листа на трепетликата.
масичката на балкона свети..





събота, 21 октомври 2017 г.

Улица Нов Живот - Вход Б








Парче от сън


 - Защо са вдигнали тези огромни сгради, попитах - точно тук, насред широкото поле? И няма никой, ти си единственият им обитател, нали?

  - За да има баланс, отговори, до сега той беше нарушен. Не може само природа.

четвъртък, 19 октомври 2017 г.

Храниш ли гарвани в твоето сърце..


Една от трите фотографии, с които участвам във фотоизложбата в памет на Митко Воев. Утре след 7 във Фабрика Автономия, заедно с още много други хубави събития, три дни поред, до понеделник сутрин.

вторник, 17 октомври 2017 г.

Първото червено кленово листо


веднъж беше знак. сега е просто листо, което да не подмина.

сряда, 11 октомври 2017 г.

есенен следобед в квартала

от детския парти клуб
се чува смях
на възрастни мъже

вторник, 3 октомври 2017 г.

Иво

Имам пеперуда в ухото - казал на лекарката и тя го помислила за луд. Не може да бъде, рекла, забучила една фуния и погледнала към тъпанчето му. Никаква пеперуда не виждам, отсякла накрая. Но... аз я чувам как пърха с криле, заекнал Иво.  Ама момче, такъв случай до сега не сме имали, ти не си за нас, при друг специалист трябва да отидеш, заобяснявала тя, като явно имала предвид психиатър.. Станал той смутен да си ходи и точно в това време онова в ухото му затрещяло из мозъка. Но ето, сега точно много силно я чувам - замолил се той - може ли да проверите отново? Едвам се съгласила, този път отворила по-широко ушният му канал и от него ненадейно излетяла малка бяла пеперудка и запърхала из стаята....

Като чухме тази история, с Ерна много се смяхме, после тя нарисува Иво, каращ колело, (защото така му била влязла гадинката, докато се обръщал назад), а от ушите му излитат ята пеперуди.. Нарекохме рисунката "Покровителят на ушните пеперуди" и му я оставихме тайно на масичката в стаята...

Не просто море, истински лагер беше тая есен в Синемор, постоянно пълна къща с приятели и много смях.... ако не ме домързи, може да поразкажа и още подробности:)