понеделник, 25 юни 2018 г.

....


нямам друго обяснение на деня

неделя, 24 юни 2018 г.

Изгревът е дар

тази сутрин, наблюдавам го без да правя снимки - най-красивият ми досега. и някак по еньовски магьосано-божествен...

полето обаче съхне, земята се пука... гледам слънцето и се моля за дъжд, много дъжд, заради всичките ми любими треви.

стада бизони с булчински рокли, дъждобрани и ужасна музика пред залеза снощи. още една причина да поискам да завали, да задуха, да не спира, да ги отвее, да ги отмие...

събота, 23 юни 2018 г.

Наблюдавам разцъфването на една ружа

и така съм се вкаменила в залива, че кротка змия пропълзява тихо край мен, изобщо без да ме забележи...



вторник, 19 юни 2018 г.

На третата нощ

ни повикаха да отидем с тях при Дървото. огромни магарешки тръни с човешки ръце, високи ружи и треви над главите ни, докато стигнем до него... звездите бяха близо, милиарди звезди. жабите също.


понеделник, 11 юни 2018 г.

Безкрайни синеморски утрини

пием бавни кафета, кичим главите си с венци, пълним вазите с полски цветя, въргаляме се из тревите на залива и наблюдаваме разцъфването на ружите му... времето спря.


събота, 9 юни 2018 г.

Барометърът на Брадъра


като го попитаме дали ще вали, той казва: погледнете си шишарките.

петък, 8 юни 2018 г.

Красето и Апостол

пак пристигат, този път с пълен багажник ядене и пиене. обаждат се да ми кажат, че са тръгнали и пеят на ухото ми в два гласа "влюбил съм се, мамо, в три моми...", а аз предупреждавам да внимават с ограниченията при ремонта, защото има камери.

после хубаво разбърквам фрикасето, което готвя на фона на морето....

Когато някой те обича,

 си личи и върху снимките, които ти прави. седим с Марина на скалите по здрач и съществата ни пеят...










четвъртък, 7 юни 2018 г.

Синеморски следобеди

Чета любими жени, събирам се, изострям се, после се разфокусирам



сряда, 6 юни 2018 г.

Има нещо студентско в нощния автобус

към морето. Пътувам с него сега, гледам далечните светлини в тъмното и пак съм на двайсет, а той се е превърнал в нощен влак за Бургас. Няма места за нас и стоим прави на отворения прозорец в коридора. Топло е, косата ми се развява на всеки завой, отнякъде звучи музика... Влакът на радостта.

Пътуваме към изгрева, Айтос и Карнобат са най-чаканите сутрешни гари. Там са първите чайки и първият далечен мирис на море. ..

По някое време заспивам на нечие рамо, легнала върху кашони, между двата вагона...

Щастие номер две.

неделя, 3 юни 2018 г.

В огледалото

на Хриси, пак приличам на жена:)



петък, 1 юни 2018 г.

Детство

е да виждаш събуждането на света. всеки ден за първи път.