Из тайната ми градина

безмалко да ги смета онзи ден, но ги оставих за "после" и така и забравих. днес се загледах в крехкото им лилаво и нежно бакърено... и сякаш калифорнийската есен пристигна при мен.

Осми септември

Седя на дървения балкон на стара созополска къща, гледам как се полюшва огромната смокиня в двора на църквата долу и слушам неделната литургия. Празник е днес, Малка Богородица.
До късна нощ през високите ни прозорци влиза джазът на бар Мишел, а сутринта се разбуждаме от празничната църковна камбана - два съвсем различни свята около къщата ни.
Гледам как долу се пълни с приведени гръцки баби, а хорът  на женските гласове се смесва с писъците на чайките...

Слизам после в тихия ни двор, ограден от високи каменни зидове. Ерна рисува смокини.

Созопол

купих си красива висока розова чаша. пия сега от нея розе под смокинята в двора и гледам как се полюшват праните ни чаршафи.

созопол е друго море. друго, и същото.