сряда, 24 януари 2018 г.

Ти си простряла завинаги,

изкоментира онзи ден Вержи по телефона. И наистина, като си погледна вече почти готовата за отпътуване изложба, логично стигам до извода, че доста се напростирах из полетата през тези няколко години. Но все пак, все пак мисля, че имам още накъде. Или поне още един просторец да просна за сбогом... защото е замислен вече, и малко по-различен от всички.. за към средата на май:)

Та така - да кажа и тук - за първи път отпечатвам мои фотографии на големи размери и мисля, че ми се получи хубаво. Каня всички приятели, това ще е първата в живота ми самостоятелна изложба. Простори, вятър, макове и тревуляци са в основата. Много се вълнувам..

Пловдив, 29 януари - 19 февруари, галерия Лабиринт.
Ще открием с джин, ще закрием с торта. Носете си летните рокли и шапки!:)





петък, 5 януари 2018 г.

Мама

спи сега на един от двата големи дивана в читалнята на парижкото летище. изпусна самолета днес, ще хване същия полет утре, към ел ей. отначало се притесних и ми стана много тъжно, че такава болна и кашляща се налага да изтърпи тези странни условия, но после се замислих - отдавна не е имало в живота й такова приключение, а и новият й "студентски живот" започва съвсем в унисон с младежкото неглиже.

разгледжам в гугъл санта круз и си измислям океана. вместо нея, заради нея. следващият месец ще "живея" там:)

вторник, 2 януари 2018 г.

Deja vu

на събуждане в първия ден на Новата: правя сутрешно кафе и гледам от прозореца как Красето мие чиниите от снощи  на външната чешма на двора, облечена в тънка лятна рокля. морето се синее, вишните цъфтят...

ставам после и виждам  - на мивката, подредени и измити - чиниите от снощи,  точно по нейния начин, и вилиците сложени да се отцеждат в буркан. правя кафета и ги чакам да се събудят -  спящите ни внезапни новогодишни гости, с които морето може да те застигне навсякъде.