петък, 5 януари 2018 г.

Мама

спи сега на един от двата големи дивана в читалнята на парижкото летище. изпусна самолета днес, ще хване същия полет утре, към ел ей. отначало се притесних и ми стана много тъжно, че такава болна и кашляща се налага да изтърпи тези странни условия, но после се замислих - отдавна не е имало в живота й такова приключение, а и новият й "студентски живот" започва съвсем в унисон с младежкото неглиже.

разгледжам в гугъл санта круз и си измислям океана. вместо нея, заради нея. следващият месец ще "живея" там:)

вторник, 2 януари 2018 г.

Deja vu

на събуждане в първия ден на Новата: правя сутрешно кафе и гледам от прозореца как Красето мие чиниите от снощи  на външната чешма на двора, облечена в тънка лятна рокля. морето се синее, вишните цъфтят...

ставам после и виждам  - на мивката, подредени и измити - чиниите от снощи,  точно по нейния начин, и вилиците сложени да се отцеждат в буркан. правя кафета и ги чакам да се събудят -  спящите ни внезапни новогодишни гости, с които морето може да те застигне навсякъде.