петък, 29 февруари 2008 г.

историята на Бисквитко и лейди Стол

...
"Беше човек, когото ако не познавах, щях да измисля сам"
Федерико Фелини
...
прекрасно е да си влюбен :) само това състояние, дори и несподелено, понякога е достатъчно.
когато бях студентка, имаше един период от време, ...не бях влюбена в никого и се чувствах ужасно празна с емоции. нуждаех се спешно от човек, за когото да мисля и да си мечтая, независимо познавам ли го или не. започнах да се оглеждам докато вървя, просто разглеждах хората и търсех нещо в някого, нещо мъничко, което да запомня. накрая го открих - едно момче -продаваше бисквити пред четвърти стол в Студентски град - русоляв, висок, симпатичен, усмихнат широко и лъчезарно. трябваше да му измисля име, с което да насочвам мислите си към него. кръстих го Бисквитко и се замечтах....

този мой Бисквитко обаче стоя с бисквитките си там само няколко дни и после изчезна безследно. търсих го къде ли не, взирах се в лица, в очи...лошото беше, че не го бях запомнила съвсем добре и всеки русоляв висок младеж ми приличаше на него, но не съвсем...

един ден неочаквано го открих! оказа се, че учи в моя университет, как не го бях забелязала толкова време по коридорите незнам, разминахме се, после и двамата се обърнахме след другия. хехех, бях невероятно, шеметно щастлива...трябва да е било и пролет навън, няма начин :))
та така - задебнах го пак тоя моя Бисквитко, замечтах си.. .

...докато...

веднъж, докато обядвах заедно с колеги, мой много близък приятел дойде при мен, носейки десерт в едната си ръка. каза ми: "искаш ли го този десерт, моя колега настоя да го дам на най-красивото момиче в стола" и посочи не кой да е, а онази руса толкова жадувана усмивка на любимия ми Бисквитко, който седеше на няколко маси от мен!!! е, няма да казвам, че краката ми отмаляха, ушите ми пораснаха и получих незабавен сърцетуп. непомня дали изядох десерта, ако съм го изяла, със сигурност ми е приседнал.

...странното обаче е, че оттам нататък непомня вече нищо.
дотук свършва историята с бисквитеното момче. мисля, че повече никога не го срещнах.
но тази кратка любов към него, която си измислих сама, ще си я имам цял живот :)

/а всъщност, не съм абсолютно убедена, че онзи мой Бисквитко и момчето от университета са едно и също лице, но това няма никакво значение.../

...

вторник, 26 февруари 2008 г.

...

въртях фотоапарата в различни посоки. нищо не ми беше интересно за снимане, освен това




ходихме с Дада и Дейв на разходка из разни кюстендилски чукари. искахме да го заведем на Тихия кът, но така и не открихме мястото, след доста чудене, въртене и връщане и питане. в момента, когато решихме, че сме го намерили и слязохме победоносно да се поразходим и да покажем красотите на това славно кътче, се оказа, че вървим по дъното на новостроящ се язовир. не ми отне много време да скалъпя някакво изречение на английски от сорта: "на нас с Дада ни е адски скучно тук, така че искаме да си ходим".....дори да не съм го казала много правилно, мисля, че веднага ме е разбрал, за разлика от случая, когато му казах, че софия е потънала в жаби, вместо в мъгла, или пък че онази фабрика е за счупености, вместо тухли :)

..горкият Дейв. преживя най-кошмарния си следобяд в компанията на две жени, които нямат никакво чувство за ориентация. накрая каза - оставете ме аз да ви заведа на едно място, което даже знам къде се намира. и ни заведе някъде, където никога не бяхме ходили. не че беше много интересно, но все пак поне го откри :)

петък, 22 февруари 2008 г.

парченце залез


за миг спира пред прозореца ми. позира за снимка. после бавно приема форма на тъмнина.

...

четвъртък, 21 февруари 2008 г.

...

краят на зимата

е в зеления потник, изложен на една витрина
...

и аз вървя без палто през Борисовата градина

понеделник, 18 февруари 2008 г.

...


ръчно изработена хартия от Непал, малко тел и две връзки. току-що я измайсторих.
меката й светлина се отразява в прозорците наоколо и създава илюзия, че е закачена над блоковете отсреща.

неделя, 17 февруари 2008 г.

Джереми

говореше в час. забрави си шапката на едно тържество, и едната ръкавица. после няколко пъти се събуди. попадна в час по литература. досадно. бързо заспа, за да смени светлините с онези на ЛУдницата. почти като ЛУвъра, само че всичко се гледа отдалече. пътеките - побелели шалове, загръщащи спряла железопътна линия. сирената на внезапен влак насича учудващо кокичести дворове. дълги тополи падат посечени, за да спрем. после кал. замръзнала чак до коленете. и онази локва като езеро за кънките ни от мастило, забравени в обещанието за после.

...

събота, 16 февруари 2008 г.

Февруарско Слънце


протегнати сутрешно на балкона, краката помечтават за сандали.

четвъртък, 14 февруари 2008 г.

...

сядам днес на нощна пейка срещу Карловия мост да погледам светлините...




...и тази песен под белите чаршафи на едно пражко зимно утро преди точно две години: nick cave: fifteen feet of pure white snow

сряда, 13 февруари 2008 г.

братишка

днес навършва 33. има някакво странно съвпадение на тази дата в нашето семейство. любимата му жена е родена месец по-късно - на 13 март, а баба Велика и дядо Киро са родени пак през един месец и пак на 13-ти, само че май и юни. незнам какво идва да каже това. може би нищо. но е приятен съвпадък.


тук сме тримата с маман. славно детство беше...
и нали се сещате - това, дето повече прилича на момче, не е той ;)))

неделя, 10 февруари 2008 г.

...

прибрахме се с букет кокичета от градината на бабет. цяла сутрин брала, всичко обрала. стана ми жал за двора така без цветя. утре ще цъфнат още други - каза. и нарциси наболи, лалета, минзухарите, синчеца и зюмбюлите... драго е да видиш как живота тръгва отначало пак.

Ясен тук подрежда новата хармония.
...

петък, 8 февруари 2008 г.

Февруари напредва, все още носейки мириса на онзи Шницел по Депешарски,


проснат на пода на виенската квартира на Арлекинът преди две години.....и онези мили нейни думи, извикали в зимната вечер тъмносиня тъга по още неизживения спомен, който скоро, съвсем скоро ще се случи....никога няма да забравя оня Първи Концерт на Депеш, с всичките му трептения, дъждения и наденички:

"прилича на пица, наполовина изядена. някакви, но непременно определени хора лежат край нея и застиват над водка на фона на бъдещ спомен.

ама е хубавоооооо.
.....
до утре спомен, баси, як, наш спомен"

.........


до юни, още бъдещи спомени от концерта на Ник Кейв, които чакат лятното си сбъдване!

....

вторник, 5 февруари 2008 г.

:::

Дъжд
посред Зима
размразява дълбочините
на тревите
и на мечтите.

усещане за мирис, който скоро ще се случи.

.....................