петък, 29 февруари 2008 г.

историята на Бисквитко и лейди Стол

...
"Беше човек, когото ако не познавах, щях да измисля сам"
Федерико Фелини
...
прекрасно е да си влюбен :) само това състояние, дори и несподелено, понякога е достатъчно.
когато бях студентка, имаше един период от време, ...не бях влюбена в никого и се чувствах ужасно празна с емоции. нуждаех се спешно от човек, за когото да мисля и да си мечтая, независимо познавам ли го или не. започнах да се оглеждам докато вървя, просто разглеждах хората и търсех нещо в някого, нещо мъничко, което да запомня. накрая го открих - едно момче -продаваше бисквити пред четвърти стол в Студентски град - русоляв, висок, симпатичен, усмихнат широко и лъчезарно. трябваше да му измисля име, с което да насочвам мислите си към него. кръстих го Бисквитко и се замечтах....

този мой Бисквитко обаче стоя с бисквитките си там само няколко дни и после изчезна безследно. търсих го къде ли не, взирах се в лица, в очи...лошото беше, че не го бях запомнила съвсем добре и всеки русоляв висок младеж ми приличаше на него, но не съвсем...

един ден неочаквано го открих! оказа се, че учи в моя университет, как не го бях забелязала толкова време по коридорите незнам, разминахме се, после и двамата се обърнахме след другия. хехех, бях невероятно, шеметно щастлива...трябва да е било и пролет навън, няма начин :))
та така - задебнах го пак тоя моя Бисквитко, замечтах си.. .

...докато...

веднъж, докато обядвах заедно с колеги, мой много близък приятел дойде при мен, носейки десерт в едната си ръка. каза ми: "искаш ли го този десерт, моя колега настоя да го дам на най-красивото момиче в стола" и посочи не кой да е, а онази руса толкова жадувана усмивка на любимия ми Бисквитко, който седеше на няколко маси от мен!!! е, няма да казвам, че краката ми отмаляха, ушите ми пораснаха и получих незабавен сърцетуп. непомня дали изядох десерта, ако съм го изяла, със сигурност ми е приседнал.

...странното обаче е, че оттам нататък непомня вече нищо.
дотук свършва историята с бисквитеното момче. мисля, че повече никога не го срещнах.
но тази кратка любов към него, която си измислих сама, ще си я имам цял живот :)

/а всъщност, не съм абсолютно убедена, че онзи мой Бисквитко и момчето от университета са едно и също лице, но това няма никакво значение.../

...

2 коментара:

Drems каза...

Хехе :-* До върха на ушите ме усмихна, ей :)

ecloga каза...

"Не се запомнят дните без любов,
те нямат свои имена..." - така пее една моя любима група, нейде през 1976-та.