петък, 26 октомври 2012 г.

...

Зизи  като част от колекцията на фестивала в памет на Митко Воев



много извънземни хора ще се съберат тези дни на едно място. още - DVD на концерта „Нова Генерация и приятели” от 1992 и преиздадена една от най-любимите ми книги - "Поздрави от мен боговете"...., Митко!


НОВА ГЕНЕРАЦИЯ ЗАВИНАГИ!

сряда, 24 октомври 2012 г.

неделя, 21 октомври 2012 г.

Изложба на morven

в моята малка виртуална Галерия :)

...

 ... а тук, сред маковете, живее Мерием

...
линк към профила на morven

петък, 19 октомври 2012 г.

Танцът на птиците

над Бургаското езеро от края на септември, тази година.. вече знам къде ще бъда по това време през следващата.. :)




.... а след него и този, който ме разплаква чак

неделя, 7 октомври 2012 г.

Укята

Последно преспиване при баба за тази година. изпращане и на последния й гост - Укята.  пада ми се вуйчо, но нямам усещане към възрастен в неговото обкръжение. напротив - радвам се на детинските му естествени и спонтанни движения из пространството. наследила съм от него фотографското око и  веселият трон  на черната овца в семейството, като че ли :).

когато си пристигне, веднага тръгва на дълъг път, за да види двамата си приятели от студентството - Мишо и Киро - единствените му останали в България изобщо. обича да пътува с влак.  обича да се юрне посреднощ, само някой да му се обади, че го чака... обича да си спомня щуротиите на младини, и когато Мишо дойде нагости при баба, двамата са неразделни, спят заедно в една и съща стая, за да си говорят по цели нощи в тъмното, както някога е било...

смеем се с него и си пийваме, докато някой възрастен не му се скара, че е прекалил. или пък: "Спасе, какво правиш на гарата, като заникъде няма да пътуваш днес, ...а още не си обядвал?"

неслучайно е бил близък приятел с Людмил Янков.

и леля Милена му липсва много.



-

четвъртък, 4 октомври 2012 г.

сряда, 3 октомври 2012 г.

...

зациклих напоследък. нямам тишината за мислите и ръцете за писане. всичко ми е заето от цялден детегледане и домакинстване. като парализирана съм - с тенджера в едната ръка и Гуциндер в другата...

..вкусен залък от днешния ден, обаче, все пак успях да откъсна:

"Напук на мен срещам хора, по които ми е изпратил част от тялото си. Кичур коса, ъгълчетата на усмивката, походка. Накъсано на ситни парченца писмо. Вятърът току довява две-три букви, точка или запетая, минават съвсем близо до мен, шумолят, докосват ме и все едно никога не са били.

*** 
Боли ме един мъж в цялото тяло."

...в краткото откраднато време за търсене на новата книга на Пет - на Галя попаднах.