събота, 25 април 2015 г.

Баба Цо

ми звъни, а аз затварям, пак звъни, пак затварям, накрая излизам в коридора, набирам я и тихичко обяснявам, че съм на събитие, какво, вика баба, на какво си ... на събитие, бе бабо, не съм си у нас и немога да говоря... а баба се хили отсреща... какво каза, пак не разбрах... бабо, ще ти се обадя после, а тя - добре и се киска хахаха събитие хаха, каква е пък тая работа...

звъня й после и знам, че трябва да обясня най-простичко, за да ме разбере, и започвам - бабо, имаше едни хиляда и петстотин снимки и от тях избраха трийсет и моята е една от избраните и ще я отпечатат на картина  и ще я сложат на стената на най-голямата галерия в българия, на изложба...

а баба пита - тебе има ли те на нея?

ми няма ме, бе бабо, крещя в слушалката. тя е моя - снимката, обаче мен ме няма там.

но баба неможе да разбере, че тогава защо???

:))))

петък, 17 април 2015 г.

...



мама дойде и се изсмя на тревата в саксията. не е трева, мамо, казах, жито е, случайно израснала нива. видя после детелините, посочи ги - ей, и люцерна си имаш :)))

ами да,  на никое семенце не отказвам дом..

четвъртък, 16 април 2015 г.

За дълго море

се готвя вече. всяка рокля, която ми стане, купувам веднага. не от къде да е, де. единствено ходя в индиан поинт на графа между попа и синьото кафе. винаги има по нещо за мен, напоследък там се намирам...


вторник, 7 април 2015 г.

Спомняне 2

pain of salvation - second love
празна софия. топла есен. неделя. седя на лодките и си мисля, че щастието е в една торба чушки, която да можеш да купиш от пазара и да занесеш вкъщи, заедно с любимия човек.

pj harvey - we float
автобусът за прага. бели снежни полета в прозорците. подбрал е любима музика, записал я е на два еднакви диска. слагаме слушалките и пускаме плеърите в един и същи момент, за да слушаме заедно.


clint mansell: winter: coney island low
в планината сме. гугу, теди, стамбенце, зиги, кева... пейчо още е жив.

max richter - written on the sly
полето на синеморец. нищо конкретно. въртя се.........................

depeche mode - behind the wheel
бригада. девети клас. болна съм и лежа с температура в голямата обща стая. отнякъде се появява иво и слага малък касетофон до главата ми. "101" слушам в просъница.. влюбването е завинаги.

deine lakaien - love me to the end
калифорния. бременна съм. скрита в стаичката си, не излизам от нея цял ден. пак слушалки на ушите. навън е лято, а в душата ми - зима.

ministry - psalm 69
студентски град, диво време. денем спим, нощем бушуваме. стаята никога не остава празна от гости. петя и бого живеят  любовта си. ради празнува рожден ден с пасти и лимонади. дада е на горния етаж, заедно с пейо и неговия тромпет. по изпитно време слизам при тошо и вальо - тяхната шумотевица и вечно пълна тенджера с кафе ме съсредоточава най-успешно, за сметка на тягостната зубърска тишина при нас. понякога вечерям специалитета на заведението в кръчмата долу - кренвирши по виенски - най-вкусното ядене, за което можех да бъда гладна. а мечтата на джули е да стане толкова богата, че всеки ден да яде по една пица в мис каприз.

holy golightly - tell me now so i know
кюстендил. садя лилави лалета и храсти в дворчето пред магазина. разгледала съм стоиедно списания за градината, направила съм скица, имам списък с латинските имена на всичко, което искам да засадя. събрала съм камъни, градя алпинеум. ясен тъкмо се е родил.

.....

това боледуване се оказа голям филм:)






понеделник, 6 април 2015 г.

Спомняне

болна съм и унесът на болестта ме запилява в дежаву-та... извикани също и от музиката, която тихичко звучи съвсем близко до главата ми.

ето сега е пианото на кийт джарет и аз вървя по плажа на сан диего, гледам пеликаните и търся с очи делфини, когато някакъв мъж ме пита дали не съм от франция, отговарям учудено, не, не съм, после се поглеждам мислено отстрани - ами да наистина, от франция съм, с тази риза с дълга ретро яка и разкопчани под китките ръкави.  и косата на къса черта.. и не съм се усмихвала вече цели две години,  сякаш сериозността в изражението на амели пулен се е пренесла на лицето ми.

контрабас и пиано - авишай коен - римембъринг..
млада трева, ранна пролет, дъжд. дошла съм първа, стоя и чакам под колоните на библиотеката, тихо е и наоколо няма никой. чудя се кой ли ще дойде...
първа пристига арлекино. не казва нищо, само ме поглежда и застава до мен. стоим така двете в очакване, а аз се чудя как да попитам дали е тя, би прозвучало нелепо, ако е някое друго момиче - ти ли си sister of night? мисля си - поне моят ник е име, би трябвало да се сети, че се налага да е първа с въпроса. тъкмо си го помислям и тя се обръща - ти ли си ясмина? ама как, кой друг, разбира се, че съм аз. после прегръдка и мигновено същата огромна близост, както в думите, само че вече и с физическите ни измерения...

дъ смитс. 2005-та е. още сънена, включвам компютъра в офиса и първото нещо, което виждам, е новата папка "под възглавницата", която геро ми е оставил за изненада още от предната вечер. с тази, същата музика вътре. слушам ги за първи път, а навън вали, пак е пролет, всичко е зелено и лилаво и вали, вали... вечерта се прибираме заедно, оказваме се в една посока, пеша през целия парк, без чадъри сме, но не бързаме, влизам вкъщи цялата мокра... оттогава винаги ми е дъждовно, щом чуя песен на смитс.

франсис харди и незнайно защо, едно предложение - "хайде да ходим на концерта на ник кейв с влака до солун, само двамата", на което отказвам завинаги.

ерик сати с гносиен номер едно. влязла съм в една снимка на владо от кения - онази, с танцуващото розово фламинго..

арво пярт. фюр алина. вали мокър сняг. някъде в берлин.