неделя, 28 декември 2008 г.

Деко

този шарен пакет гъби за миене
несръчно наглася в ъгъла, за украса
после на рафта пред синеморските пръчки добавя
дижонска горчица огромен буркан
красиво е - казва - нали?
нека ни радва тук,
докато за изяждане го отворим
след туй до него подрежда
риба тон, две консерви
и до сухата роза -
буркан от компот,
пълен с вода.

красиво е, казвам. наистина.

и пианото, и цигулките, дето звучат сега,
са в пълна хармония с двете малки шишета
с червени капачки
и  с онова букетче лавандула
в ъгъла...

понеделник, 15 декември 2008 г.

La Double Vie de Veronique

...

четох наскоро за портокала.

пишеше - не яжте портокалите.

- наслаждавайте им се.

идеята е, че може по два начина да изядеш един портокал - да го изгрухтиш.
или да го усетиш с всичките рецептори на насладата си ......бавно и преднамерено.

накрая беше и това изречение:
"Щастието е отношение."

някак в щайгата на портокалите дойде и този филм на Кшешловски, със стъкленото топче, който в момента издирвам навсякъде безуспешно.

светът е такъв, какъвто си го измислим сами.

неделя, 14 декември 2008 г.

из: Утрините на счупения ми телевизор

сутрешно кафе, сладкиш с портокалови кори и стафиди, пиано и мечти....

"Happiness is an attitude."

...

неделя, 7 декември 2008 г.

ДокументациЯ

в куФарчето на Ясен

почти без запетайки, с много мили грешки и въображение на истински чиновник :)



ПРОТОКОЛ ЗА ПЛАЩАНЕ
Моля платете вашият ток, бомби и вода, иначе ще ви спрем токът, бомбите и водата.









ПРОТОКОЛ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ
НА РАБОТА
Гражданите които ми помагат ще трябва да се оттеглят ако не искат работа с мен. Само един ще остане и той се казва Йордан.







Име: Йордан Панайотов
Тел: 0896769021
Улица: Глатстон
Андрес: номер 5
аз съм Директор
блок.9.
ВИЗИТКА









ЖАЛБА ЗА ПРИРОДАТА
София е много замърсена искам до други ден цялата да блести дори и кошовете за боклук.







ПРОТОКОЛ ЗА ОСЪЖДАНЕ
Искам да осъдя президентът защото плащам неща които си ги правя аз но ако не платя няма да съдя никого.

петък, 28 ноември 2008 г.

Опити с Луна и Дъжд

нощем на прозореца



"Знае ли някой какъв е смисълът на Луната?" :)

помня как отидох чак до Лахайна, но така и не остана време да видя огромното смокиново дърво на площада. онова - на Лей Чери и Бърни Кълвача...

може би така е трябвало да стане.
за да има някой друг Път, вече с точния за това място бомбаджия

а ето го и него

неделя, 23 ноември 2008 г.

deja vu

като онзи наш изоставен синеморски бункер над света, в който си помечтахме да поживеем: Max Richter - From the Rue Vilin (music video) отварям после "Хлебарките" на Анели Ман и първото, което прочитам, е:
"всеки миг е граница"

събота, 22 ноември 2008 г.

Първият сняг

на прозореца ме събужда с мисли за нови приключения :)))




тихо се сипе новата (с)неЖна година :)



а уютът вкъщи става още по-топъл :)

неделя, 9 ноември 2008 г.

Лунно затъмнение

реших да "преведа" и да пусна тук един от късите разкази на Цецо, писани в Торонто. дано не ме убие заради това.
обичам да ги препрочитам, много светлина има в тях:

"20-ти февруари. Нощта е друга. Работя и гледам през прозореца как колите спират и тръгват според цветовете на светофара. Денят на Лунното затъмнение и никой не поглежда нагоре. Ще го гледат по новините, най-вероятно.
8 pm. Почва се. Навън е студено... ясна нощ. Tолкова е студено, че мръсният въздух се вижда като цигарен дим. Минус 18 - човек ако пръдне, гъзът му ще се вижда отдалеч като Кремиковски комин.
Нашата Земя, или моята, или твоята... като резенче диня започва да дълбае сенки от жълтата Луна. Мисля си - дали мога да видя собствената си сянка? Или профила на прическата ми... изправил се човек гледа небето, вижда Луната, маха й за поздрав и вижда ръката си, хехе, да маха с малко закъснение.
И си викам - то сигурно купонът се е преместил на Луната... Душите ни са отлетели там, докато се бъхтаме тук от една точка до друга за пълна чаша и чиния и покрив, да ни крие от Лунната светлина..."

Прага, 2006-та

или спомен за началото на една приказка... :)



иска ми се да поживея в този град една цяла година.
да видя промяната му всеки един ден, във всеки един сезон. да усетя миризмите му рано сутрин и късно вечер, да поседя по пейките му, да погледам хората му...
дали наистина е толкова трудно да го направя, колкото изглежда?
дали не е въпрос само на едно решение и малко повече смелост и безразсъдство?

планираме скоро пак да отидем, но само за една нова шапка време... и няколко вкусни тротоарни наденички.
Зимна Прага ми е огромна любимост.

петък, 7 ноември 2008 г.

A иначе

морето
е зеленото
наесен във тревата
миризмите -
мащерка и водорасли
и бодливостта на шипковите храсти

маковете, преродени в минзухари...





и наболи гъбести госпожици с виетнамски шапки



райска ябълка в началото ме заблуди за портокалово дърво


после разходки из гори тилилейски




за да се върнем обратно на стария бункер
измислихме си план за обзавеждане даже..
матрак на земята и стъкла на трите прозореца.
за да не духа-ха-ха.
а на покрива - маса с покривка.
и две чаши. :)




изгледа през прозорците докато спим такъв ще е от запад

и от север
лека нощ.
....

четвъртък, 6 ноември 2008 г.

Велека Вечер

...........

тиха и спокойна. огледална. мъдра.













и е някак тъжно и безшумно

а в залива оттатък брега играят делфини.

петък, 31 октомври 2008 г.

На Море

поне за ден...

заминаваме към Синеморец пак.
искам да Му видя оранжевата фуста в синю-ю-ю-то Му огледало.
любопитството ми се е ококорило в очакване :)

......

сряда, 22 октомври 2008 г.

Октомврийски Лунапарк

така се въртях днес
из Борисовата градина...





















































































...и няколко пъти подскочих :)














сянката ми заприлича на кукла на конци

перчемът на едно дърво възторжено наднича


една от малкото фокусирани, които направих. пускам я за сядане на земята и концентриране на погледа след есенната въртележка: