Едно шарено момиче

дойде един ден при морето и ми подари няколко рокли. Обличам тази, за среща с нивята край Варвара. Има нещо много благородно в житните класове, избирам най-красивите от тях,  за букет на Ерна... После изведнъж се появява Вени, изскача с колелото от нищото и нито една от нас не е изненадана, че точно тук се намираме...

...

"...И само тук седиш на балкона и гледаш звездите и миришеш въздуха... скучнооо!"

Яна

"...И знаеш ли какво - дъждецът прави действията на тюфлеците предвидими: посред дъжд се срещаме само "наши си". Вали ни, прегръщаме се, потупваме се, радваме се, мълчим си и само някой ще каже: "- Няма ги!""

 Марина


"балконски веечери, грамфонски нощии
цикламско пеечени в гъста мъгла
о, разкажете ми откъде взехте
капки мастика с такваз чистота"

 Байо

20-ти юли

черна рокля
сини джинси
бяла раковина
розово копче

В кристалната топка на детството...

Никъде другаде

не бих могла да изляза сама посреднощ,
с чувство на защитеност от всичко да вървя вървя сама през полето,
да сляза сама надолу надолу по залива, докато се изгуби и последната светлинка от селото
и да останат около мен само само
звезди...