неделя, 27 януари 2019 г.

Ла

черната ми рокля в отражението на прозореца. на заден план
червени точки на коли и светещи кутийки на панелки

почти заря

събота, 26 януари 2019 г.

Хо

ми каза веднъж: ние в америка нямаме никакво време за депресия. разбираш ли, тъгата за нас е лукс.

- ние пък тук имаме време за всичко...

петък, 25 януари 2019 г.

Иг

прибира се с вино. прегръща ме и казва, че съм най-красивата.

бесовете са съгласни

сряда, 23 януари 2019 г.

Жи

"най-после приятелка на гости!"- възкликва, докато налива чай в двете купички на ситни цветчета. цялата къща мирише на тамян и подправки. всъщност, това е и нейният собствен парфюм. давам си сметка, че домът и жената в него ухаят еднакво. във фурната къкри синьо гърне с леща, около него е подредила увити във фолио сладки картофи. най-вкусните са, които съм яла някога - съвсем простичко намазани само с парченце масло и поръсени с хималайска сол. още димящи.

обула съм меки чехли на зайци, разглеждам стаите и картините й, опитвам балкона. говорим си женски неща. разказва ми за предстоящото ново издание на книгата си. дълго избира място на морето, което съм й донесла.

преди да си тръгна измисляме тоалет за партито й довечера. комбинезон с вид и цвят на поцинкована кофа, облечен върху черно. невъзможни обувки, с подметки, прилични на ролкови кънки. филцово бомбе. завършек на тази приказна композиция е чанта, която скалъпваме от бронзовата балконска лейка, със закачена към нея дълга верижка. премята през рамо, снимам за спомен, много се смеем.

прибирам се после през гората. под краката ми снежни пътеки, клони на повалени дървета, гнили листа, жолио кюри, чехов, люлякова градина...

бесовете мълчат

вторник, 22 януари 2019 г.

Да


потърсих я късно една вечер. веднага вдигна. не се бяхме чували от половин година и виждали от много повече. без да казвам нищо, заплаках на телефона. дори не ме попита защо. говори ми дълго и утешително, като на малко дете, а аз отсреща само мълчах. накрая ми се прииска да се гушна в нея, да заспя на рамото й... и да се събудя чак през май.

януарските ми бесове са в ход

вторник, 15 януари 2019 г.

...

но няма видими
причини
тази тъга

само невидими
повторения

четвъртък, 3 януари 2019 г.

Чай Носталгия


отварям в компютъра папка 2019 и тази е първата снимка, която поставям в нея.

моя лична година ще бъде новата, обърната към мене си.
някакси знам.