четвъртък, 23 февруари 2017 г.

"Пустиняци"

е дебютният филм на Зиги, който ще започне своя живот в началото на другата седмица с три прожекции на фестивала за документални филми в Загреб. "Селяни" са го нарекли там, макар да мисля, че хърватите няма начин да нямат по-близка до пустиняшката дума от тази. Хареса ми обаче как го нарекоха руснаците - "Пустынники"  - и го включиха в конкурсната програма на техния фестивал "Золотой Витязь" в Севастопол в края на Май. На София Филм Фест ще има две прожекции - 17 и 29 март, като официалната премиера ще бъде на 29-ти в Дома на киното от 18:30 ч. И последно засега знаем за Брюксел, края на март, но няма обявена дата все още...

Така де, и тук да изкрещя "На добър час!" на филма :)))))))))))) и да пусна линк към страничката му на сайта на ZagrebDox:

клик Tyk

неделя, 19 февруари 2017 г.

земята ми торта,

кокичета ми свещички


слагам тук и двата днешни стиха на Байо й Зайо, за да не бъдат забравени никога:

и макове превземат дюните
и февруари става юни
снегът ще се стопи от думите
че има лято помежду ни

и неговата златна нишка
във теб на сигурно зимува,
та скоро, с радостна въздишка,
с вълните сини да заплува...

събота, 18 февруари 2017 г.

четвъртък, 2 февруари 2017 г.

...

  Един яркозелен бръшлян блудства в мен, оплита се около ума ми и търси да прегърне някакъв свят. Някакъв тайнствен цъфтеж на рози и теменужки се извършва в мен и чувам как пъпките се разпукват и очите на клоните се отварят, а птиците пеят, пеят...
  Някакво тайнство се извършва в мен. И някаква Литургия...


Карма Нирвами

сряда, 1 февруари 2017 г.

...

"Само близвай нещата."
..е днешният ми късмет в една стара книга.

а главата ми е пълна с веещи се в полето чаршафи, рокли и треви. скоро ще ги разпечатам на хартия и ще окача из цялата ни къща - само вятър..

четвъртък, 26 януари 2017 г.

...


сутринта в просъница чувам как се прибира една рибарска лодка. виждам в съня си браздата, която е оставила върху линията на изгряващото слънце в гладкото море... после отварям очи и постепенно и бавно тя се превръща в кола, загряваща двигателя си в снега.

неделя, 22 януари 2017 г.

...

Имало едно време едно малко Тати.

...

(любимата приказка в едно изречение на яна)



четвъртък, 19 януари 2017 г.

Маршрутите на Синемор

Ела, само ела с мен, за да ти покажа всичките възможни пътеки на това магийно място...
Най-напред сутрин ще те събудя в пет, за да видиш изгрева на Слънцето, да чуеш баса при първата точка на появяването му и всичките му високи честоти, които не си и предполагал, че изобщо ги има и че могат да се усетят не от ушите, а чрез очите...
После искам да ти покажа всичките маршрути на това Море - на маковете върху дюните през май, на дивите незабравки по пясъка на Липите, на високите до рамо треви, на таралежите, любовно съскащи нощем, на косерите, които правят гнезда по стълбовете и пеят като падащи снаряди, на щъркела, влюбен в чайката от отсрещния покрив, на лястовиците под моста на Велека, на нощното небе, на залива с делфините, на лайките покрай къщата, на мащерките от горната махала, на клематисите и дивите люляци по онази пътека, на ружите в контражур, на полетата и елфските гори, на облите камъни, на яйцата на дъждосвирците, които всеки ден наглеждам, на белите камбанки на спомените, на сандалите ми, шляпащи по тротоара в ритъм на мислене: обичам-обичам-обичам... , на гюзлемето под цъфналата липа, на орловия нокът, на гробищата, на Дървото, на пейката при Корабите, на извора и вечно пеещият над него славей, на залеза от Бункера, на устието на Велека, което всеки ден е различно, на скачащите малки рибки със златни коремчета, които храним с хляб, на кормораните, прибиращи се вечер в ято над морето, на овцете, които ни будят, на конете, които ни възхищават, на мухите, които ни гонят, на жабите, с които не спим по цели нощи при пълнолуние, на храстите беладона, пълзящи по тротоара, на гъбите, на лилавите минзухари, на наровете наесен, на тревите с дългите коси,  на жълтите скали и на всичките онези невидими змии, които прокарват пътеки пред стъпките ни и ни учат
как
да
се
на
ми
ра
ме
за
ви
на
ги.

петък, 6 януари 2017 г.

Home 22











голям късмет, че по график точно на нас се падна да чистим снега пред блока през цялата тази седмица, до неделя. съседът от долния етаж обаче, рано сутринта взел, че изчистил всичко, за физарядка..

какво си се нацупила - смее ми се зиги, иди изрини полето, като толкова ти се иска.

неделя, 1 януари 2017 г.

...

едно обаждане по-малко за тази нова година. изревах си очите, докато гледах зарята. имам нужда да си говоря с море.

петък, 30 декември 2016 г.

Всеки човек е артист

Отпусни се.
Научи се да наблюдаваш охлюви.
Посади невъзможни градини.
Покани някой опасен човек на чай.
Направи малки знаци, които казват „да“
и ги разпръсни навсякъде в дома си.
Сприятели се със свободата и несигурността.
Радвай се на мечтите.
Плачи на филми.
Люлей се високо колкото можеш
с люлка на лунна светлина.
Поддържай различни настроения.
Възпротиви се на това да си „длъжен“.
Направи го от любов.
Дремвай честичко следобед.
Дарявай пари. Направи го сега. Парите ще последват.
Вярвай във вълшебства.
Смей се много.
Къпи се в лунна светлина.
Сънувай диви, фантастични сънища.
Рисувай по стените.
Чети всеки ден.
Представи си, че си омагьосан.
Кикоти се с децата.
Слушай думите на старите хора.
Разтвори се, потопи се, бъди свободен.
Благослови се.
Освободи се от страха.
Играй си с всичко.
Забавлявай детето в себе си.
Ти си невинен.
Построй замък от одеала.
Намокри се.
Прегръщай дървета.
Пиши любовни писма.

Susan Ariel Rainbow Kennedy

превод: Емануил Видински

четвъртък, 29 декември 2016 г.

...

следколедното ни, предновогодишно меню:
сутрин, обед, вечер, нощ - палачинки с шоколад.
камембер, черен хляб.
и вино.

сряда, 28 декември 2016 г.

..

да, нищо случайно не беше. нарочно звъняхме на звънците долу и дори не изчаквахме някой да погледне от балконите горе. . беше се прибрал за коледа. минахме по улицата на голямата му любов, зиги предложи да звъннем...
и се разбягахме, както едно време, когато бяхме деца.

вторник, 27 декември 2016 г.

..

времето между коледа и нова година...
идват неочаквани приятели, вадим всичко от хладилника, отиваме изненадващо на гости, вадят, каквото имат... пием, каквото са ни подарили, правим мезета, каквито не сме измисляли досега... денят става нощ, нощта става ден. и през цялото време по главите и раменете ни се разхождат деца (и котка).