Време за копривена чорба

Кипваш копривата, вадиш, нарязваш на ситно и връщаш обратно, добавяш задушени кромид и чесън, чукваш накрая две яйца вътре и  разбъркваш енергично, за да станат на конци. Подправката е пресен джоджен. Във всяка порция после добавяш рендосана скилидка чесън и натрошено сирене. Може и лъжица кисело мляко.:)

Началото на една пандемия

Отворили сме прозорците, нощта е тиха и топла, има звезди, Луната расте, мирише на запалени дърва, чухълчето от съседния покрив пее нощната си песен, морето мълчи. Сякаш някакво затишие пред бурята, която ни очаква.

(спомен от този ден  преди година)

29 март 2020, Синеморец

Home 25

Естетика на самотата

 

Сей Шонагон, "Записки под възглавката"

Спомен за едно тъгуване

Седим мълчаливо в малко уютно кафене, три унили лица. Отдавна не сме се виждали, събрали сме се да се поразведрим и да се разпитаме взаимно кой докъде я е докарал. Пръв нарушава тишината Пърси: 

- Пък аз вече мога да гледам любовни филми, без да ми стане тъжно. 

Поглеждаме го със завист, после аз решавам плахо да се похваля. Е, не съм постигнала чак такава хармония със себе си, но все пак имам малък напредък: 

- Пък аз вече мога да гледам как се прегръщат по улиците, без да ми се плаче... 

Получавам одобрителни погледи, после се вторачваме в Хриси. Тя разбърква замислено кафето си и на свой ред съобщава:

 - Пък аз вчера прерових цяла кутия с късметчета на Лаваца и не открих нито една Любов. 

Тук всички отново замлъкваме. Единствената възможна тема за разговор е изчерпана с три изречения. В един есенен ден на 2005-та, по време на общата ни любовна депресия.

Никулден

Облякохме се като ескимоси, сложихме покривка на масата за тенис в градинката между блоковете и я отрупахме с ядене и пиене. Тенджера супа от тиква и тава пържена риба застанаха царствено в средата на пиршеството. Но най-забележителен всъщност беше един буркан маринован чернокоп с църковен етикет, изпратен по пощата от отец Стоян в Царево. Овкусен с черен пипер и лаврови листа от двора на храма на Василико. И толкова вкусен, колкото никоя друга тържествена риба.

Коледните ябълки и чушки

никак не ме бива с коледните украси, затова и освен елха заради децата, нищо друго не правя. сега обаче тези червени мини ябълчици и продължителни люти чушки ме задърпаха, откъснах вчера малко елхови клончета от планината и се започна. на лов за още коледна украса трябва да отида, мисля по пътеките покрай реката. плодовете на калина, онези лилави топчета, чието име не знам, шишарки и всички други цветни естества, които ми попаднат пред очите..

Но най-гадни сега са сънищата

в които мия чинии, режа лук, обръщам картофите, простирам, но не чаршафи на полето, а гащи и чорапи.... и нищо друго не ми се случва, ни денем, ни нощем.

(Из ковид дневниците на Ясма)

Архангел Михаил

Отначало бяхме просто четирима, седнали на припек на квартална кръгла пейка. Изведнъж обаче настъпи оживление, заприиждаха хора, надойдоха Райковци и Райни, пейката се превърна в маса, надонесоха се баници, кексове и курабийки - кой каквото ядене неделно има вкъщи, го извади, отворихме буркани с джин, стовариха се бири и бутилки ром, отнякъде се появи и тенджера димяща супа, разляхме я с черпак по чашите... 

Така обичам да празнувам.

Розите на Ясма

Държиш букетчето от розите на Маленка 5-6 дни във вода, после, като вземат да им падат цветовете, ги бодваш в рохкава почва под съвсем лек наклон и натискаш с пръсти хубаво около стеблото, като ги поливаш с водата, в която са седели за начало. После ги преполиваш веднъж седмично и следиш дали са свежи. Ако не започнат да гният, значи са започнали да се прихващат. Срязваш с ножичка където е бил цвета и следиш за появата на нови зелени листенца, знак че пускат корен. Ако стане много студено, похлупваш по един буркан отгоре...

Така ме посъветва Павлетка и аз вече имам цяла розова градина, защото почти всичките  пуснаха миниатюрни нови пъпчици!!!

И пустиняците пътуват...

Понякога хората искат да отидат някъде другаде, където нещата са различни и по-добри.

Беден район в Северозападна България край река Дунав. На изоставен кораб приятели празнуват рожден ден. Бездомник, който живее на речната гара, е капитан. Мечтаят за пътуване до Норвегия. Говорят за бъдещето и миналото, за своите ежедневни трудности и мечти, разсъждават за прераждането, любовта, кравите, конете, Микеланджело, Прометей, пауните, стратосферата, Вселената, Бог и живота изобщо. Това е портрет на обикновени хора, които също са и необикновени мечтатели.

Режисьори - Здравко Драгнев и Цветан Драгнев

Премиера в неделя, 18:30ч., кино Люмиер. 

Розите на Маленка

от балкана над Етрополе, мида от остров Ман, изсъхнало листо от калифорнийска Джакаранда, паве от Прага, камъче от брега на Варвара, мини ябълка от квартала... толкова много свят върху балконската ми масичка!:)

 

Най-после лятото дойде,

щом Вела е тук! - възкликна тя, когато се появих на прага.

Павле, миличка, кое време е, влача след себе си Есен...

Моят Vella бар

и "Бягство" на Ерна 

"И когато листата на смокинята станат колкото юмрук,

изкарай въжетата и платното от къщи и си ремонтирай  лодката, стояла на брега,  сега е вече време да я пуснеш на вода...."

(от древногръцки текстове за навигация)