понеделник, 6 ноември 2017 г.

бях дърво

кацаха по дрехите ми синигери, храних ги от ръцете си, радвах се на допира на малките им ноктести крачета, които се захващаха за пръстите ми като за клони

прегърнах се, отроних тъгата на бавни кръгове, оголих се, сдобрих се със себе си

петък, 3 ноември 2017 г.

Барелина бях

на Haloween. Стара забравена балетна рокля измъкнах от гардероба, която не бях обличала никога, откъснах й етикета, за радост на Яна, съвсем за малко я носих. Обещах после да й я подаря. Ще ти я дам, казах, когато пораснеш.

И обувките, и обувките искам, мамо...

Забрави за шапката, но знам, че нея най-много ще я поиска, когато стане голяма...






вторник, 31 октомври 2017 г.

...

Последно си мислеше, че живее в красив апартамент в Париж и трудно се връщаше в реалността.. чак ми  беше харесало това нейно бягство тогава и си помислих, че може би пък е по-добре така, когато тялото ти с всеки изминал ден все повече се предава..

Изпратихме я днес - този път завинаги в нейния Париж -  Гина, която беше на нашата възраст, въпреки, че скоро щеше да навърши седемдесет и девет.


неделя, 29 октомври 2017 г.

петък, 27 октомври 2017 г.

"Проект на слънце"

- един стар документален филм на нашия дядо Здравко, който казва неща. малко лошо се чува, заради старата видеокасета VHS, от която е свален, но нямам друг вариант.

 

Най-красивото жълто

е в пеещите листа на трепетликата.
масичката на балкона свети..





събота, 21 октомври 2017 г.

Улица Нов Живот - Вход Б








Парче от сън


 - Защо са вдигнали тези огромни сгради, попитах - точно тук, насред широкото поле? И няма никой, ти си единственият им обитател, нали?

  - За да има баланс, отговори, до сега той беше нарушен. Не може само природа.

четвъртък, 19 октомври 2017 г.

Храниш ли гарвани в твоето сърце..


Една от трите фотографии, с които участвам във фотоизложбата в памет на Митко Воев. Утре след 7 във Фабрика Автономия, заедно с още много други хубави събития, три дни поред, до понеделник сутрин.

вторник, 17 октомври 2017 г.

Първото червено кленово листо


веднъж беше знак. сега е просто листо, което да не подмина.

сряда, 11 октомври 2017 г.

есенен следобед в квартала

от детския парти клуб
се чува смях
на възрастни мъже

вторник, 3 октомври 2017 г.

Иво

Имам пеперуда в ухото - казал на лекарката и тя го помислила за луд. Не може да бъде, рекла, забучила една фуния в ухото му и погледнала през нея. Никаква пеперуда не виждам, отсякла накрая. Но... аз я чувам как пърха с криле, заекнал Иво.  Ама момче, такъв случай до сега не сме имали, ти не си за нас, при друг специалист трябва да отидеш, заобяснявала тя, като явно имала предвид психиатър.. Станал той смутен да си ходи и точно в това време онова в ухото му затрещяло из мозъка. Но ето, сега точно много силно я чувам - замолил се той - може ли да проверите отново? Едвам се съгласила, този път отворила по-широко ушният му канал и от него излетяла малка бяла пеперудка и запърхала из стаята....

Като чухме тази история, с Ерна много се смяхме, после тя нарисува Иво, каращ колело, (защото така му била влязла гадинката, докато се обръщал назад), а от ушите му излитат ята пеперуди.. Нарекохме рисунката "Покровителят на ушните пеперуди" и му я оставихме тайно на масичката в стаята...

Не просто море, истински лагер беше тая есен в Синемор, постоянно пълна къща с приятели и много смях.... ако не ме домързи, може да поразкажа и още подробности:)

четвъртък, 28 септември 2017 г.

Маскарад

...и да не вземеш да се направиш на красива - рече Йона.

ми.. само за толкова ми стигна въображението... но за другия път ще знам:))



















сряда, 20 септември 2017 г.

скоро ще свърши,

а най-хубавите дни едва сега започват...
 






петък, 15 септември 2017 г.

първата ни работа заедно

е случайна, след дълги преговори с калина, че не искам, не мога, не знам. накрая склонявам и днес съм на линия за снимане на офисна обстановка и портрети.
"помоооощ" - крещя в слушалката, много ме е страх...
идва веднага, сменя обектива и го настройва, като за мен.
остава само да щракам:)
в някакъв по-късен момент аз се виждам да правя видео, докато той фотографира...


пробата, която правим, преди да подскочат там единайсетте момчета с тиймбилдинга им.
...
чакам го сега да си обработи неговите кадри, за да седна да обработя моите, които са милиони, работа за цяла нощ. може да откараме будни до сутринта, но е хубаво така, заедно за първи път и в професия:)