петък, 20 април 2018 г.

Спомен за баба.

Хайредин, от един друг живот...

има люлка под лятната круша, има геран, има маркуч за поливане, олеандри на заден план, обърнато детско камионче на преден, има топка в ръцете на брат ми, бели дебели ластици в косите ми, пате на колела при герана... и предната гума на синия школник  на баба е в ъгъла.


Отишли на гроба й днес и баба Надка заприказвала: Цонке, да ти разкажа клюките, че ти нали много обичаше всичко да знаеш... Ти за тия, дето отидойа при тебе, си знаеш, ма яз да ти разправям за живите. На Ленчето внучката отишла да живее при нея, оти майкя й я изгонила, а па Маргаритини осъдили Ленчето зарад оная разпра, дето се биха по нощите и сега Ленчето има да им плаща две иляди лева... Виж, Цонке, направила съм ти капучино, нали много го обичаше... и винце малко ти сипвам, пийни си, пийни....

 ..това ми разказваше мама преди малко, а аз не издавах нито звук насреща, само сълзите ми капеха, и хем ми е тъжно, хем този разказ така ме развесели...

сряда, 11 април 2018 г.

Тя

има дълга коса
която се плете в краката й

страни от хората
защото щом се приближи
ги спъва

не умее
да сплита косата си
да я връзва

никога не й е идвало наум
да я подстриже

когато се сресва
трепери

....

Тя

често се губи
докато върви по улиците
или си говори с хората

забравя
дните от седмицата
и лицето си в огледалото

ако се види в четвъртък
може да не се познае

...

Тя

не умее да готви
нито да се облича

храни се
с цветове от акация

и през всичките други сезони
на плод капещи листа или сняг
стои гладна
слабее

единствената дреха
която има
се развява по вятъра

...

из: "Отстрани" на Галина Николова

вторник, 3 април 2018 г.

В тази изложба всичко ни напомня, че макар брегът да определя, да ограничава, той изговаря всъщност морето.

Благодаря ви, че присъствате на откриването на тази изложба - за мен важна изложба, знакова изложба, защото тя ни напомня нещо важно. Живеем в култура на показа. Култура, в която "да се покажа" означава, че "съм". Култура, проникната изцяло от селфизацията, пропита със селфизация. Култура, която има нужда да й се напомня, че изображението, че видяното е смислено не тогава, когато е за да бъде показано, а е смислено тогава, когато разказва. Когато разказва нашата собствена история, историята на света. Тогава, когато разгъва пред нас времето и нас самите, за да се вслушаме и в него, и в себе си. В този смисъл изображението, снимката загуби много важни свои качества - много важни и за нея, и за нас, неща. Затова наистина добрите фотографи ни припомнят нещо друго - припомнят ни, че фотографията е разказ. Наистина добрите фотографи умеят да разказват добре.

Ние присъстваме на откриването на една изложба, която е препълнена, преизобилна с великолепни разкази. Една изложба на фотографии на Велислава Кирилова, която наистина е разказвач. И няма да кажа "роден разказвач", защото не вярвам в митовете за родения разказвач, за родения писател, за родения поет, фотограф или художник, защото, разбира се,  всички те не просто се раждат, всички те се самосъздават.  Онези, които наистина имат какво да ни разкажат, имат какво да ни кажат, непрекъснато ни напомнят, че всичко, което можем да кажем или да покажем на другите е нашата собствена история. Историята на окултуряването на нашите сетива. Историята на самосъздаването ни като човешки същества и като точно такива човешки същества. Тази изложба по великолепен начин ни показва и ни напомня и това. И макар и да е наречена "Волни брегове", тя разгъва в себе си един разказ, далеч надхвърлящ бреговете, защото брегът е краят на морето, но не е неговият хоризонт. Брегът е онова, което определя морето, дава неговите граници, но в същото време ни и напомня, че определеното има друг разказ в себе си. Тази изложба ни напомня, че ние самите, макар и да сме определени по някакъв начин или определяни по някакъв начин, имаме друг хоризонт. Друг хоризонт като човешки същества. Тази изложба ни напомня за това, че е възможно да живеем тези други хоризонти. Рисува ни ги, показва ни ги, разказва ни ги. Възможността да живеем като свободни, мечтаещи, красиви човешки същества, променящи света за себе си и за другите. Чрез себе си и чрез своите разкази. И затова искам да благодаря на Велислава за тази изложба и за този разказ, защото и тя, и разказът, са възможност за нас. Благодаря!

Валентин Дишев

Чрез този Линк могат и да се чуят думите, транскрибирани по-горе.

Благодаря ти, Вальо!!!

събота, 31 март 2018 г.

Галерията с най-чудесното работно време -

Арт салонът на Радио Благоевград! Изложбата може да се види всеки божи ден между 8 и 23 ч, или докато не заспи портиерът, който е и галерист:))) отворено е и в почивните и празнични дни!

Слагам малко снимки от подреждането и началото.. сякаш танцувам с рамките:)

















сряда, 28 март 2018 г.

Последно ще прелетим до Благоевград.

С всичките рокли, чаршафи, треви, лястовици и макове... Ще ги окачим във фоайето на Българското Национално Радио, да се веят за неопределено още време. Откриваме днес, сряда, 28 март от 17:30 ч.




И думи от Валентин Дишев в анонса към събитието: ·

 "След изложбите в Пловдив и София, вълнуващите разкази от фотографиите на Велислава Кирилова, обединени от надслова "Волни брегове", ще поканят на среща - със слънцето, вятъра, трептенето на живот и светлина - и жителите и гостите на Благоевград.

 Арт салонът на Радио Благоевград отново ще бъде мястото, което ще ви зареди с виталност и поводи за размисъл, с радост за очите и възможност за споделено изживяване на онова простичко "Жив съм", което е в основата на всичко.

 Авторката е позната с името Vella de Bella, а изложбата й „Волни брегове“ носи усещане с дъх на лято, на море, на безметежност и щастливо безвремие. Не като загубен свят, а на един поглед разстояние.."

събота, 24 март 2018 г.

Книжарницата с най-хубавата музика


Влизаш и звучи Ник Кейв. Или Депеш. Или нещо друго наше си... Посреща те Анжела. Тя си избира какво да има в голямата й книжарница, събрала всичко най-ценно от различните издателства. От днес има там и мои картички. Трийсет и шест вида море успяхме да съберем в трите само мои стелажа. Е, докато ги снимахме и разнасяхме насам-натам, ги стоварихме веднъж на пода, но нямаше поражения. Само една лястовица отлетя незнайно накъде:)



Адресът е бул. "Васил Левски" 28, малко след Попа в посока НДК, но преди Раковски, отляво.

вторник, 20 март 2018 г.

При Земята























...защото да отидеш при Морето означава да отидеш при Земята...

вторник, 13 март 2018 г.

неделя, 25 февруари 2018 г.

...

люлея се на стола и гледам как трупа над палм спрингс. после премествам поглед върху клоните на брезичката, след това из тревите и мъховете под нея. синеморските камъни и клони, мидите и рапаните... затрупва бавно и едва покаралите хризантеми, кълновете на житните ниви, туфите кампанули и маргарити, храста на лавандулата, стъблата на джоджена, спящите още костилки от арменски кайсии, луковиците на кукувичите гроздета...


 всяка саксия е тайна градина сега