сряда, 11 октомври 2017 г.

есенен следобед в квартала

от детския парти клуб
се чува смях
на възрастни мъже

вторник, 3 октомври 2017 г.

Иво

Имам пеперуда в ухото - казал на лекарката и тя го помислила за луд. Не може да бъде, рекла, забучила една фуния в ухото му и погледнала през нея. Никаква пеперуда не виждам, отсякла накрая. Но... аз я чувам как пърха с криле, заекнал Иво.  Ама момче, такъв случай до сега не сме имали, ти не си за нас, при друг специалист трябва да отидеш, заобяснявала тя, като явно имала предвид психиатър.. Станал той смутен да си ходи и точно в това време онова в ухото му затрещяло из мозъка. Но ето, сега точно много силно я чувам - замолил се той - може ли да проверите отново? Едвам се съгласила, този път отворила по-широко ушният му канал и от него излетяла малка бяла пеперудка и запърхала из стаята....

Като чухме тази история, с Ерна много се смяхме, после тя нарисува Иво, каращ колело, (защото така му била влязла гадинката, докато се обръщал назад), а от ушите му излитат ята пеперуди.. Нарекохме рисунката "Покровителят на ушните пеперуди" и му я оставихме тайно на масичката в стаята...

Не просто море, истински лагер беше тая есен в Синемор, постоянно пълна къща с приятели и много смях.... ако не ме домързи, може да поразкажа и още подробности:)

четвъртък, 28 септември 2017 г.

Маскарад

...и да не вземеш да се направиш на красива - рече Йона.

ми.. само за толкова ми стигна въображението... но за другия път ще знам:))



















сряда, 20 септември 2017 г.

скоро ще свърши,

а най-хубавите дни едва сега започват...
 






петък, 15 септември 2017 г.

първата ни работа заедно

е случайна, след дълги преговори с калина, че не искам, не мога, не знам. накрая склонявам и днес съм на линия за снимане на офисна обстановка и портрети.
"помоооощ" - крещя в слушалката, много ме е страх...
идва веднага, сменя обектива и го настройва, като за мен.
остава само да щракам:)
в някакъв по-късен момент аз се виждам да правя видео, докато той фотографира...


пробата, която правим, преди да подскочат там единайсетте момчета с тиймбилдинга им.
...
чакам го сега да си обработи неговите кадри, за да седна да обработя моите, които са милиони, работа за цяла нощ. може да откараме будни до сутринта, но е хубаво така, заедно за първи път и в професия:)


вторник, 12 септември 2017 г.

събота, 2 септември 2017 г.

Едно старо писмо до Ерна,

написано в отговор на едно още по-старо нейно, си намерих, забито в архивите:



Мила
любима
моя
Ерне,

то това не е море, това е Любов!

дишам, гледам, слушам и не спирам да си го повтарям. затичах се по полето, като че ще изпусна нещо важно, ако не обхвана всичкото това още в първия миг и наведнъж. насочвах фотоапарата напосоки, но очите ми не фокусираха, сложих автофокуса и задишах тежко, все едно съм на първа среща с любим...

пътуването... широко отворен прозорец по магистралата и оня насечен тътен в ушите от скоростта, който обаче не пречи да крещим, да се смеем, да протягаме навън ръце, крака, глави..., и да пълним бузите с вятър :))))))

радостен Гуцик от въодушевление запя ендженчунцен който не яде, после го обърна на хепи бъртдей... и така, докато в един момент не започна да повръща през прозореца. не успяхме да спрем на място, представи си само, колата се движи, а Гуц лее повръщ по целия път след нас. спряхме на забранено - дълга права бърза отсечка от пътя, по която се профучава като по магистрала и всяка кола залюлява нашата като лодка. слизаме, бършем, ядосваме се... явно за глупости. защото следва истинската причина, дошла сякаш за да ни накаже... 



изведнъж се оказва, че сме загубили ключа от колата. в началото изглежда несериозен божи майтап. но тършуваме навсякъде, и нищо. вадим целия багаж от колата, всите яйца, луци, щайги домати, компютри, монитори, картини, куфари с рокли, кафемашини, хайвери, скумрии, лютеници, лодки, спални, рододендрони...... проверяваме под седалки, под гуми, под дупета и постелки - нищо.

Цуцу взема дребно ножче и започва да коси - милиметър по милиметър - цялата зелена отсечка наоколо ни. а тревата ни на места до гърдите. аз се ровя из трънаци, ръцете ми - кървави, кал под ноктите, чорляви косите, погледа вече обезумял. мисля си - всичко това идва, за да ни каже нещо, или за да ни подготви за друго...?

два часа така - и нищо.

а през цялото това време Гуцик първо решава да си измие зъбите стотина пъти, и всеки път мрънка да й слагам паста, после отново пее ендженчунцен, следва игра на чичи доктор, което е бодене с иЖекции, а ние трябва да крещим, че ни е страх и не искаме иЖекция... едновременно с това продължавайки да ровим с тревожни погледи...

и накрая - накрая се насира.

сменям памперс и продължаваме търсенето. Гуц не спира да се забавлява. минават дни, години, векове.... 

докато не измрънква, че й се пишка. тъкмо се е наакала за втори път и аз съм махнала памперса и вече с ярост я питам, ама как така пък й се пишка, да си се е изпишкала в памперса! а тя - не, иска да пишка, вика, мамо, иска да пишка, и се гъзи. и аз я хващам, нали знаеш как се изпишкват момиченца, и чакам да чуя звук, но не би. ядно поглеждам, търся поне някаква струйка да текне,  и що да видя - ключа от колата! нашият ключ, разбираш ли, самият ТОЙ - точно там, където трябваше да е насочена струйката!!!!!

крещим от радост, Цуцу обещава на Гуц всичките сладоледи на света, целуваме я, тя отново щастливо запява "хепи бъртдей ту ю", мятаме се в колата и с огромна предпазливост се доклатушкваме до Синеморец.

изтормозена и смачкана съм, едва намирам усмивка за Тарас, Грозданчо... и изведнъж Павлета се появява с ТОЗИ ТЛЪСТ КАФЯВ ПЛИК, и вика - за тебе е! аз отначало не схващам какво ми говори, но тя пояснява, от Ерна, за тебе, дойде по пощата,... леле, ще се разплача, леле, звучи по-хубаво от всичкото най-хубаво възможно! отварям пред нея, гледаме заедно тази най-нежна лавандула вътре, ... после си прибирам като скъперник всичко, изчаквам първо да се успокоя. чета и препрочитам. Цуцу ме пита непрекъснато какво пише, но аз само отделни думи успявам да измуча, от които той нищо не разбира. не съм в състояние да споделям повече нищо! ни хубаво, ни лошо! само за мен си е! точка! :))))))




нататък знаеш - описах го още в началото. безумнокрасиво е тук!

идвай веднага!

П.П. онова листенце хербаризираното от какво е? :))))))

обичам те.