вторник, 12 февруари 2019 г.

Ис

"чувал съм, че ако сготвиш три пъти на една жена, тя ставала твоя" - подхвърли, докато сядахме на масата.

пролетна вечер, 24-ти блок на студентски град. обичайна семпла квартира - стая с три легла, три бюра, обща библиотечка. маса в средата. и най-големият лукс върху нея - две високи чаши за вино от тънко стъкло. свещ. и, една срещу друга, две чинии постен грах... най-изисканата вечеря, която някой беше приготвял за мен дотогава.

не устоях до три. предадох се още на първата яхния.

петък, 1 февруари 2019 г.

Посадих си вятър



посадих в една голяма саксия чесън, лук, жито и боб - да ги гледам как растат.

посадих си и вятър - три големи тръстики, които се поклащат като корабни флагове на балкона при всеки полъх на вятъра - да издухат януарските бесове. вероятно подсъзнателно това съм имала предвид, като съм сложила тази фотография точно на февуари в календара.

честит февруари!

неделя, 27 януари 2019 г.

Ла

черната ми рокля в отражението на прозореца. на заден план
червени точки на коли и светещи кутийки на панелки

почти заря

събота, 26 януари 2019 г.

Хо

ми каза веднъж: ние в америка нямаме никакво време за депресия. разбираш ли, тъгата за нас е лукс.

- ние пък тук имаме време за всичко...

петък, 25 януари 2019 г.

Иг

прибира се с вино. прегръща ме и казва, че съм най-красивата.

бесовете са съгласни

сряда, 23 януари 2019 г.

Жи

"най-после приятелка на гости!"- възкликва, докато налива чай в двете купички на ситни цветчета. цялата къща мирише на тамян и подправки. всъщност, това е и нейният собствен парфюм. давам си сметка, че домът и жената в него ухаят еднакво. във фурната къкри синьо гърне с леща, около него е подредила увити във фолио сладки картофи. най-вкусните са, които съм яла някога - съвсем простичко намазани само с парченце масло и поръсени с хималайска сол. още димящи.

обула съм меки чехли на зайци, разглеждам стаите и картините й, опитвам балкона. говорим си женски неща. разказва ми за предстоящото ново издание на книгата си. дълго избира място на морето, което съм й донесла.

преди да си тръгна измисляме тоалет за партито й довечера. комбинезон с вид и цвят на поцинкована кофа, облечен върху черно. невъзможни обувки, с подметки, прилични на ролкови кънки. филцово бомбе. завършек на тази приказна композиция е чанта, която скалъпваме от бронзовата балконска лейка, със закачена към нея дълга верижка. премята през рамо, снимам за спомен, много се смеем.

прибирам се после през гората. под краката ми снежни пътеки, клони на повалени дървета, гнили листа, жолио кюри, чехов, люлякова градина...

бесовете мълчат

вторник, 22 януари 2019 г.

Да


потърсих я късно една вечер. веднага вдигна. не се бяхме чували от половин година и виждали от много повече. без да казвам нищо, заплаках на телефона. дори не ме попита защо. говори ми дълго и утешително, като на малко дете, а аз отсреща само мълчах. накрая ми се прииска да се гушна в нея, да заспя на рамото й... и да се събудя чак през май.

януарските ми бесове са в ход

вторник, 15 януари 2019 г.

...

но няма видими
причини
тази тъга

само невидими
повторения

четвъртък, 3 януари 2019 г.

Чай Носталгия


отварям в компютъра папка 2019 и тази е първата снимка, която поставям в нея.

моя лична година ще бъде новата, обърната към мене си.
някакси знам.

събота, 22 декември 2018 г.

Запазвам си тук


и тези мили думи на Катя Тодорова, за да ме топлят, когато ми стане студено:

 "На Игнажден да получиш по сладкия, старомоден начин, подарък по пощата. Да го разопаковаш и отвътре да те гледа морският календар на Велислава. С нейните снимки. И посред зима да ти пише пожелания на картичка с цъфнали макове.
 Благодаря.
 Аз така си представям истинският коледен подарък. Да прилича на прегръдка. Някой да направи така, че да превърне зимата в лято. Макар, че обичам зимата. За да се стоплиш истински, трябва да знаеш какво е истински студ."

понеделник, 10 декември 2018 г.

Морски календар

направих, за първи и може би последен път. няколко приключения преживях и мили писма от непознати получих, благодарение на него. и най-важното - най-после имам коледен подарък за всичките ми приятели, създаден лично от мен.

а в него, разбира се, са събрани само морета. от първия до последния ден на новата година:)




понеделник, 3 декември 2018 г.

"Complete Metamorphosis"

видео на Зиги, музика на Малкия


неделя, 2 декември 2018 г.

Тези безкрайни зимни недели


когато ставаме късно
излизам по скиорски екип
на балкона
оставям кафето в снега
пия бавно, вдишвам
мраз и мъгли
слушам звън на далечни
камбани
закусваме палачинки
и люти чушки
ходя боса
с дългата черна рокля
на звезди
къщата е топла
сядаме на безкраен
обяд
наливаме вино
говорим
слушаме музика
на печката нещо си
ври...

вторник, 6 ноември 2018 г.

неделя, 28 октомври 2018 г.

...

"Във всяка една минута в света има човек, който е влюбен в теб, без да подозираш това"

Зиги

....

"Толкова нежно се завръща Природата, отдръпнала се, обругана, изгонена безмилостно за няколко месеца, че ми идва да легна върху новопоникващата тревица и сред бледите скелети на тръни, под безлунното и беззвездно небе и да си остана там 4ever. Както каза Вела по време на преднапъпващата пролет, перефразирам: "Нямаме още много Пролети до края". Аз бих добавила - и Есени!

Марина

....

Слушам Джаз ФМ, пуснал съм камината, да му е топло на Тико, че все настивал като дойде, и ми едно та коледно, излезна на двора и ми става морско...

Гриша

....

Писма от Ковачевица

Октомври

Пращам ти
Дъжд и мъгли
Орехи в шумата
Кошове с розмарин
Кафе до пещта
Огнени череши по хълма и
Трясък на презрели ябълки
В плочите

Вержи

....

"Купихме много неща. Мама си хареса пола, зеле, царевица..."

Яна

....

... а на балкона има място само за още двама и една пейка...