вторник, 19 юни 2018 г.

На третата нощ

ни повикаха да отидем с тях при Дървото. огромни магарешки тръни с човешки ръце, високи ружи и треви над главите ни, докато стигнем до него... звездите бяха близо, милиарди звезди. жабите също.


понеделник, 11 юни 2018 г.

Безкрайни синеморски утрини

пием бавни кафета, кичим главите си с венци, пълним вазите с полски цветя, въргаляме се из тревите на залива и наблюдаваме разцъфването на ружите му... времето спря.


събота, 9 юни 2018 г.

Барометърът на Брадъра


като го попитаме дали ще вали, той казва: погледнете си шишарките.

петък, 8 юни 2018 г.

Красето и Апостол

пак пристигат, този път с пълен багажник ядене и пиене. обаждат се да ми кажат, че са тръгнали и пеят на ухото ми в два гласа "влюбил съм се, мамо, в три моми...", а аз предупреждавам да внимават с ограниченията при ремонта, защото има камери.

после хубаво разбърквам фрикасето, което готвя на фона на морето....

Когато някой те обича,

 си личи и върху снимките, които ти прави. седим с Марина на скалите по здрач и съществата ни пеят...










четвъртък, 7 юни 2018 г.

Синеморски следобеди

Чета любими жени, събирам се, изострям се, после се разфокусирам



сряда, 6 юни 2018 г.

Има нещо студентско в нощния автобус

към морето. Пътувам с него сега, гледам далечните светлини в тъмното и пак съм на двайсет, а той се е превърнал в нощен влак за Бургас. Няма места за нас и стоим прави на отворения прозорец в коридора. Топло е, косата ми се развява на всеки завой, отнякъде звучи музика... Влакът на радостта.

Пътуваме към изгрева, Айтос и Карнобат са най-чаканите сутрешни гари. Там са първите чайки и първият далечен мирис на море. ..

По някое време заспивам на нечие рамо, легнала върху кашони, между двата вагона...

Щастие номер две.

неделя, 3 юни 2018 г.

В огледалото

на Хриси, пак приличам на жена:)



петък, 1 юни 2018 г.

Детство

е да виждаш събуждането на света. всеки ден за първи път.




четвъртък, 31 май 2018 г.

За гъби

сме уж, но женските ни събирания означават много повече. дори да го осъзнаем години по-късно...



Снимката е на Вержи. Червена мухоморка съм:)

вторник, 29 май 2018 г.

Едно мощно гласище

се извисява над полето. седнала съм в лятната кухня и го чувам, трябват ми няколко секунди, за да се заслушам какво точно вика. моето име ли е това или си въобразявам?! разширявам ушоплатните и наистина чувам: "Велааааа, Велаааа..."... поглеждам нагоре, към горните къщи и виждам една жена да ми маха от един балкон. не я фокусирам, но вече съм сигурна - Вержи е дошла!

мисля си после - така е хубаво да те извикат през терасата, а не през месинджър, вайбър, мейл или даже най-прост телефон.

ида!

Следобедна идилия










Дневник на моресъзерцателя

е име на картина на ерна, което си открадвам за тук. отварям тази нова стая с няколко снимки отпреди десетина дни, за да не се изгубят в спама на фейса. ще слагам всеки ден по нещичко, дори и само една дума да е.