вторник, 25 април 2017 г.

Април

мартениците окачих на вишна
ябълките нарекох дюли
под цъфнала круша
помечтах

да ми поникнат мустаци
от момини сълзи

вторник, 18 април 2017 г.

20-ти април


шофьорът на катафалката ме попита дали не ме е страх. отговорих, че няма как да ме е страх от баба, дори и когато е умряла, и седнах до него на предната седалка.
носех най-тежката чиния с жито в живота си, а зад мен беше ковчега...

малката стара църквичка на селото е построена на най-високата му точка. от там се вижда целият свят. а около нея е гробището. за да стигнем до входа й, трябваше да преминем през двора, обрасъл в избуяла висока трева и жълти цветя. бавно нагазихме в неокосената джунгла, цветята се биеха в страничните стъкла на колата... не успях да си отворя вратата, за да сляза, наложи се да ми помогнат.

после стъпките ми направиха в тревите своя собствена пътека към последния дом на баба...

вторник, 11 април 2017 г.

...

събудиха се жабите от езерото с лилиите.
събудиха се влюбени.
а любовта им би могла да заглуши всичките тревожни мисли.
стига да поседнеш покрай тихата вода.
и да ги послушаш.

сряда, 5 април 2017 г.

Цирк и 1/2

много имам да разказвам из напоследък, но пускам новото ни клипче най-вече:))


Circus And A Half from Ziggy Dragnev on Vimeo.

вторник, 21 март 2017 г.

Home 24



новото ми същество вече се разлиства:))) 

порасна от долетяло семенце в една плитка саксия и издържа навън през цялата люта зима. изобщо не очаквах да оцелее и така му се радвам сега... скоро ще го пресадя в по-дълбока земя, за да издържи и на жегите, когато няма да мога да съм до него.

неделя, 19 март 2017 г.

...


...после му взех шапката и я носих цяла нощ и заради нея всички се взираха в мен и се чудеха каква ли пък награда съм получила...

...а на сутринта гуцичек ни държа сметка къде сме изгубили розата:)))

снимка: СФФ

четвъртък, 9 март 2017 г.

петък, 3 март 2017 г.

Откривам сезона на балкона!





Една малка запустяла гара,

на която влакът спира само заради разписанието. Гара без вяра и бъдеще. Никой не слиза и никой не се качва. На гарата живее семейството на пенсиониран стрелочник. В близкото село поети копаят гробове. Прожекционист си спомня за пълни киносалони. Стар дядо търси любовната круша. Овчар мечтае за сладолед в ресторант. Фелдшер философ се грижи за възрастна самотна жена. Дванайсет пустиняци говорят за живота в най-бедния район на Европейския съюз – Северозападна България. Филм мозайка, портрети от живота на селата в България, изповед на малките хора за големите неща – кравите, живота, вярата, смъртта, ползата от кучетата и мишките и нуждата от руси сервитьорки, Жан-Пол Сартр и екзистенциализма, речния риболов, старите врачки... и вятъра.




29.03.2017 ДОМ НА КИНОТО - 20.00 часа
17.03.2017 ФРЕНСКИ ИНСТИТУТ - КИНО „СЛАВЕЙКОВ” - 20.30 часа

билетите вече са в продажба

четвъртък, 23 февруари 2017 г.

"Пустиняци"

е дебютният филм на Зиги, който ще започне своя живот в началото на другата седмица с три прожекции на фестивала за документални филми в Загреб. "Селяни" са го нарекли там, макар да мисля, че хърватите няма начин да нямат по-близка до пустиняшката дума от тази.  На София Филм Фест ще има две прожекции - 17 и 29 март, като официалната премиера ще бъде на 29-ти в Дома на киното от 20:00 ч. И последно засега знаем за Брюксел, Millenium International Documentary Film Festival, с прожекция на 30-ти март...

Така де, и тук да изкрещя "На добър час!" на филма :)))))))))))) и да пусна линк към страничката му на сайта на ZagrebDox:

клик Tyk

неделя, 19 февруари 2017 г.

земята ми торта,

кокичета ми свещички


слагам тук и двата днешни стиха на Байо й Зайо, за да не бъдат забравени никога:

и макове превземат дюните
и февруари става юни
снегът ще се стопи от думите
че има лято помежду ни

и неговата златна нишка
във теб на сигурно зимува,
та скоро, с радостна въздишка,
с вълните сини да заплува...

събота, 18 февруари 2017 г.

четвъртък, 2 февруари 2017 г.

...

  Един яркозелен бръшлян блудства в мен, оплита се около ума ми и търси да прегърне някакъв свят. Някакъв тайнствен цъфтеж на рози и теменужки се извършва в мен и чувам как пъпките се разпукват и очите на клоните се отварят, а птиците пеят, пеят...
  Някакво тайнство се извършва в мен. И някаква Литургия...


Карма Нирвами

сряда, 1 февруари 2017 г.

...

"Само близвай нещата."
..е днешният ми късмет в една стара книга.

а главата ми е пълна с веещи се в полето чаршафи, рокли и треви. скоро ще ги разпечатам на хартия и ще окача из цялата ни къща - само вятър..