четвъртък, 19 януари 2017 г.

Маршрутите на Синемор

Ела, само ела с мен, за да ти покажа всичките възможни пътеки на това магийно място...
първо сутрин ще те събудя в пет, за да видиш изгрева на Слънцето, да чуеш баса при червената точка на появяването му и всичките му високи честоти, които не си и предполагал, че изобщо ги има и че могат да се усетят не от ушите, а от очите... после искам да ти покажа всичките маршрути на това Море - на маковете през май, на високите до рамо треви, на таралежите, любовно съскащи нощем, на дивите незабравки върху пясъка на Липите, на косерите, които правят гнезда по стълбовете и пеят като падащи снаряди, на щъркела, влюбен в чайката от отсрещния покрив, на лястовиците под моста на Велека, на нощното небе, на залива с делфините, на мащерките от горната махала, на клематисите и стършелите по онази пътека, на ружите в контражур, на полетата и елфските гори, на облите камъни, на яйцата на дъждосвирците, които всеки ден поглеждам дали са се излюпили, на белите камбанки на спомените, на сандалите ми, шляпащи по тротоара в ритъм на мислене: обичам-обичам-обичам... , на гюзлемето под цъфналата липа, на орловия нокът, на гробищата, на Дървото, на пейката при Корабите, на извора и вечно пеещият над него славей, на залеза от Бункера, на устието на Велека, което всеки ден е различно, на скачащите малки рибки със златни коремчета, които храним с хляб, на кормораните, прибиращи се вечер в ято над морето, на овцете, които ни будят, на конете, които ни възхищават, на мухите, които ни гонят, на жабите, с които не спим по цели нощи при пълнолуние, на храстите беладона, пълзящи по тротоара, на гъбите, на лилавите минзухари, на наровете наесен, на тревите с дългите коси,  на жълтите скали и на всичките онези невидими змии, които правят пътеки в стъпките ни и ни учат
как
да
се
на
ми
ра
ме
за
ви
на
ги.

петък, 6 януари 2017 г.

Home 22











голям късмет, че по график точно на нас се падна да чистим снега пред блока през цялата тази седмица, до неделя. съседът от долния етаж обаче, рано сутринта взел, че изчистил всичко, за физарядка..

какво си се нацупила - смее ми се зиги, иди изрини полето, като толкова ти се иска.

неделя, 1 януари 2017 г.

...

едно обаждане по-малко за тази нова година. изревах си очите, докато гледах зарята. имам нужда да си говоря с море.

петък, 30 декември 2016 г.

Всеки човек е артист

Отпусни се.
Научи се да наблюдаваш охлюви.
Посади невъзможни градини.
Покани някой опасен човек на чай.
Направи малки знаци, които казват „да“
и ги разпръсни навсякъде в дома си.
Сприятели се със свободата и несигурността.
Радвай се на мечтите.
Плачи на филми.
Люлей се високо колкото можеш
с люлка на лунна светлина.
Поддържай различни настроения.
Възпротиви се на това да си „длъжен“.
Направи го от любов.
Дремвай честичко следобед.
Дарявай пари. Направи го сега. Парите ще последват.
Вярвай във вълшебства.
Смей се много.
Къпи се в лунна светлина.
Сънувай диви, фантастични сънища.
Рисувай по стените.
Чети всеки ден.
Представи си, че си омагьосан.
Кикоти се с децата.
Слушай думите на старите хора.
Разтвори се, потопи се, бъди свободен.
Благослови се.
Освободи се от страха.
Играй си с всичко.
Забавлявай детето в себе си.
Ти си невинен.
Построй замък от одеала.
Намокри се.
Прегръщай дървета.
Пиши любовни писма.

Susan Ariel Rainbow Kennedy

превод: Емануил Видински

четвъртък, 29 декември 2016 г.

...

следколедното ни, предновогодишно меню:
сутрин, обед, вечер, нощ - палачинки с шоколад.
камембер, черен хляб.
и вино.

сряда, 28 декември 2016 г.

..

да, нищо случайно не беше. нарочно звъняхме на звънците долу и дори не изчаквахме някой да погледне от балконите горе. . беше се прибрал за коледа. минахме по улицата на голямата му любов, зиги предложи да звъннем...
и се разбягахме, както едно време, когато бяхме деца.

вторник, 27 декември 2016 г.

..

времето между коледа и нова година...
идват неочаквани приятели, вадим всичко от хладилника, отиваме изненадващо на гости, вадят, каквото имат... пием, каквото са ни подарили, правим мезета, каквито не сме измисляли досега... денят става нощ, нощта става ден. и през цялото време по главите и раменете ни се разхождат деца (и котка).

четвъртък, 22 декември 2016 г.

grounding



минах вчера през една галерийка в пловдив, която продава мои снимки. не ви ли омръзна да ги гледате на стената си, попитах.  не, отговориха, така виждаме небето.

 grounding нарекох тази серия погледи от земя към небе.

неделя, 18 декември 2016 г.

...

имаш думи-ръце и думи-крака

така зиги учи яна да танцува по свой начин

четвъртък, 15 декември 2016 г.

петък, 9 декември 2016 г.

Орловият нокът

има една къща в синеморец, оградата й от край до край е обрасла с орлов нокът. и не е само там, ами гъста издънка от храста се е пренесла и превзела половината й покрив. ако успееш да намериш пролука, през която да надзърнеш в двора, виждаш нещо като тайна градина - избуяло и обрасло, но не запустяло, а някак нарочно поддържано да е такова.  всеки път, като минавам край нея, се чудя как ли се живее сред такова силно и диво ухание на горест и копнеж...

Леденият коледен венец





ще си го гледам, докато изчезне

сряда, 7 декември 2016 г.

четвъртък, 1 декември 2016 г.

Зимното ми букетче

от последния ден на ноември... набрах, за да си направя експерименти с лед, но ми хареса  така и си го оставих в снега. други неща добавих в кофичките за заледяване, чакам слънцето да тръгне към залез, за да светнат зимната ми балконска градина..