Темата е 24 жени, които вдъхновяват

и Рос ме избра да съм една от тях!:)

линк към интервюто: Тук

Ео

сънуване с влак. кратко слизане в запустяла гара, заплесване, почти изпускане, качване в движение, уцелване на вагон-градина...
цъфнала бяла ябълка и напукана земна пътека през ниски треви, там.

...

първо си помислих, че на балкончето ми е долетяла бреза. слушам я как пее сега и вече съм сигурна - трепетлика е.

Forever Not Yours

Защо си мислите, че ще живеете вечно? - питам българите, които от години живеят в Германия, но са си построили малка къща, в съседство с нашата вила при морето и всяка година пристигат само за седмица. Питам,  но те изобщо не разбират въпроса...

После продължават да чистят. Лъскат, перат, мият, косят, коват ... стягат къща, ограда, градина... докато след седем дни работа изведнъж осъзнават, че, леле, свърши ваканцията, а така и не видяхме морето!

Пустинници

... ние
 и
чайките

Яниндзии

 - Мамо, защо се пише кОстенурка, а всички казваме кУстенурка? - пита Яна.
 - Само ти казваш кУстенурка - смея се аз.
 - Обаче все пак спомни си, като беше малка и като за първи път видя кустенурка, с О ли си я помисли или с У?
...

 "О! бЕдно меню...", срича тя, докато минаваме покрай табелата с клетото меню на един ресторант...

 ...

 Искаш ли да си правим каквото си искаме?

 ...

- И какво правихте като бяхте на гости на Виктор? - я питам.
- Ми, говорихме за нещо друго.

 ...

 Умри, умри, иначе ще станеш рамка за картина!
(заклинание на Яна)

..и след него този стих на Байо:

умри или ще станеш рамка на картина
и няма за магията ми карантина
и няма за бацила ми ваканция
и няма извинителна квитанция
освен ей таз изпитана рецепта:
забъркай в тенджерата цептер
сопол от грипава медуза,
конец от недопрана блуза
перо от ритан крокозъбел
въздишка от нещастен хърбел
мехурче от увряла жаба
троха, избягала от хляба
едно яйце от гущер бесен
листо от неузряла есен
полей със пот от костенурка
разбъркай със строшена хурка
но гледай - докато изстине
над него прилеп да премине
и после пий през крива сламка
или - ти знаеш - ставаш рамка

:)

Прибиране

А знаеш ли какво е да попаднеш в ято птици, прелитащо през балкона ти на прибиране от юг?
Да те обградят отвсякъде, но едва да ги видиш.
И дълго време след това да чуваш само маховете на нетърпеливите им криле.. 

Пластове рокли

моят рафт от гардеробната. само рокли и поли. и нито един панталон.
подреждах ги бавно и си спомнях неща. всяка от тях носи своите си случки, места, вълнения...
и сякаш не една, а стоиедна различни жени сплатих вчера в гардероба.

Неделно домче

яде палачинки
детенце, увито
в одеялце

Ис

"Чувал съм, че ако сготвиш три пъти на една жена, тя ставала твоя" - подхвърли, докато сядахме на масата.

Пролетна вечер, 24-ти блок на Студентски Град. Обичайна семпла квартира - стая с три обикновени легла, три простички бюра, обща библиотечка. Износена талашитена маса в средата. Но, най-големият лукс, подреден върху нея - две високи чаши за вино от тънко стъкло. Свещ. И, една срещу друга, две чинии постен грах...
Най-изисканата вечеря, която някой беше приготвял за мен дотогава.

Не устоях до три. Предадох се още на първата яхния.

Посадих си вятър

посадих в една голяма саксия чесън, лук, жито и боб - да ги гледам как растат.

посадих си и вятър - три големи тръстики, които се поклащат като корабни флагове на балкона при всеки полъх на вятъра - да издухат януарските бесове. вероятно подсъзнателно това съм имала предвид, като съм сложила тази фотография точно на февуари в календара.

честит февруари!

Ла

черната ми рокля в отражението на прозореца. на заден план
червени точки на коли и светещи кутийки на панелки

почти заря

Хо

ми каза веднъж: ние в америка нямаме никакво време за депресия. разбираш ли, тъгата за нас е лукс.

- ние пък тук имаме време за всичко...

Иг

прибира се с вино. прегръща ме и казва, че съм най-красивата.

бесовете са съгласни

Жи

"най-после приятелка на гости!"- възкликва, докато налива чай в двете купички на ситни цветчета. цялата къща мирише на тамян и подправки. всъщност, това е и нейният собствен парфюм. давам си сметка, че домът и жената в него ухаят еднакво. във фурната къкри синьо гърне с леща, около него е подредила увити във фолио сладки картофи. най-вкусните са, които съм яла някога - съвсем простичко намазани само с парченце масло и поръсени с хималайска сол. още димящи.

обула съм меки чехли на зайци, разглеждам стаите и картините й, опитвам балкона. говорим си женски неща. разказва ми за предстоящото ново издание на книгата си. дълго избира място на морето, което съм й донесла.

преди да си тръгна измисляме тоалет за партито й довечера. комбинезон с вид и цвят на поцинкована кофа, облечен върху черно. невъзможни обувки, с подметки, прилични на ролкови кънки. филцово бомбе. завършек на тази приказна композиция е чанта, която скалъпваме от бронзовата балконска лейка, със закачена към нея дълга верижка. премята през рамо, снимам за спомен, много се смеем.

прибирам се после през гората. под краката ми снежни пътеки, клони на повалени дървета, гнили листа, жолио кюри, чехов, люлякова градина...

бесовете мълчат