събота, 24 февруари 2018 г.

Подариха ми гердан от чушки

и букети от магданози, лалета и сухи треви. напрегръщаха ме хубаво. дадох първите си автографи. хилихме се гръмогласно и изпихме цялото вино - това е да ти дойдат на изложбата любими приятели. по-хубаво е от рожден ден, каза ерна и ми поднесе най-красивата чаша, която съм имала през живота си, със стих от г.г.:)




"...и всичко, което
 не бе,
 ала беше,
е там."

 на дъното на чашата.

понеделник, 19 февруари 2018 г.

Последен ден в Пловдив,

после местим изложбата в София при Ники Табаков. Откриваме в Сряда, 21 февруари, фотографиите ще са там до 6-ти март. Галерията е "Лампион", ул. Кракра 2 а.

:)))) йо-хо-хо и патронче джин!




четвъртък, 15 февруари 2018 г.

...

Един прекрасен мъж прекосява централната улица на Пловдив, сложил подмишница голяма дървена рамка, а от нея, неопаковани, се развяват рокли - първата откупка още преди откриването на изложбата... Виждам го от прозореца на колата, с която минаваме покрай него и сме нагъчкани пет ухилени жени, на път за поръчания предварително квадратен километър Гайо шоколад с морска сол...

нататък нещо такова...



















вторник, 13 февруари 2018 г.

Предпоследности

Редактирам сценарий за документален филм, в който има и мои истории, подготвям софийска изложба и тя ще бъде подредена в галерията на един от най-лудите хора, които познавам, билетите за "Пустиняци" в Сиатъл са разпродадени предварително, в края на житния пост Зиги ме обижда с: "а ти бре, погледни се каква си красива", децата ми са здрави, с тялото си усещам как иде пролет и вече ми замирисва на море, а там са планове за пленери, дълги разходки и много непредвидими в красотата си дни... и "няма причина да не ни е вълшебно", както казваше Ина Григорова...


също малко следпоследности да складирам тук:

това възклицание на Етица:

Точно се унасях след спокойния разговор с Иванка Могилска и изведнъж чувам звънливо гласче, бързо се разсъних и тръгнах с него по тънките пътечки, покрай скалите, в гората, на поляната с цветята... дори пих кафе по изгрев с него, накрая ме облече в дълга бяла рокля, остави ме на скалистия бряг, да се слея с необятния тюркоаз и си тръгна пак така звънливо, както беше дошло...

 ..и, да, поводът за него, заедно с думите на Кармен:

Косата му е на клечки, смее се високо с беззъби устица, ходи с бездънни ръкави и току се поклони: този път изсипа пясък, за стъклени часовници, хронофагите ще са щастливи. Из гънките изпаднаха и две момичета: в очите на едното лодките прибират платна и лягат на дрейф, слушат, захлас. Другото превежда хора между горния и долния свят и знае: любовта е "онова чувство, което изпитват мореплавателите, тръгнали на път"...





....

Също и линк към интервюто за сутрешния блок на радио Хоризонт в Пловдив, което завършва с Пепино Галиарди:): Тук

събота, 10 февруари 2018 г.

...

Ти си просто кихналата майка, нали? А каква ти е ванилията след Велислава?.. Щото на поканата написах: Мама. Ама може и такава ванилия, нали?

10 февруари 2017
Яна на шест

четвъртък, 8 февруари 2018 г.

Жито

накиснах за покълване, за февруарския житен пост. пълно с камъни и с други, непознати за мен семена се оказа, обаче. смених го с лимец, той поне беше чист и пресен. и понеже житата вече бях съживила, сложих семената им в плик и наръсих, където видях чиста земя из града.

цял килограм имам още от него, ще го разпръсна малко по малко. а лятото най-ясно ще проличат нишките на движенията ми, по златните ниви, поникнали в моите стъпки...

.. и ако някой някога ме попита къде се разхождам, за да ме срещне случайно в града, ще отговоря: "следвай житата".

:)

сряда, 24 януари 2018 г.

Ти си простряла завинаги,

изкоментира онзи ден Вержи по телефона. И наистина, като си погледна вече почти готовата за отпътуване изложба, логично стигам до извода, че доста се напростирах из полетата през тези няколко години. Но все пак, все пак мисля, че имам още накъде. Или поне още един просторец да просна за сбогом... защото е замислен вече, и малко по-различен от всички.. за към средата на май:)

Та така - да кажа и тук - за първи път отпечатвам мои фотографии на големи размери и мисля, че ми се получи хубаво. Каня всички приятели, това ще е първата в живота ми самостоятелна изложба. Простори, вятър, макове и тревуляци са в основата. Много се вълнувам..

Пловдив, 29 януари - 19 февруари, галерия Лабиринт.
Ще открием с джин, ще закрием с торта. Носете си летните рокли и шапки!:)





петък, 5 януари 2018 г.

Мама

спи сега на един от двата големи дивана в читалнята на парижкото летище. изпусна самолета днес, ще хване същия полет утре, към ел ей. отначало се притесних и ми стана много тъжно, че такава болна и кашляща се налага да изтърпи тези странни условия, но после се замислих - отдавна не е имало в живота й такова приключение, а и новият й "студентски живот" започва съвсем в унисон с младежкото неглиже.

разгледжам в гугъл санта круз и си измислям океана. вместо нея, заради нея. следващият месец ще "живея" там:)

вторник, 2 януари 2018 г.

Deja vu

на събуждане в първия ден на Новата: правя сутрешно кафе и гледам от прозореца как Красето мие чиниите от снощи  на външната чешма на двора, облечена в тънка лятна рокля. морето се синее, вишните цъфтят...

ставам после и виждам  - на мивката, подредени и измити - чиниите от снощи,  точно по нейния начин, и вилиците сложени да се отцеждат в буркан. правя кафета и ги чакам да се събудят -  спящите ни внезапни новогодишни гости, с които морето може да те застигне навсякъде.

четвъртък, 28 декември 2017 г.

...

станах по изгрев - за първи път от много време насам, и изгледах целия му спектакъл.

започнах да отварям сетивата си за новото разбуждане на земята.

сряда, 13 декември 2017 г.

Гледам сенките

вкъщи, толкова е хубаво и мое си и защо така спрях да го виждам напоследък...
но си дойдох, съм си пак, мила моя къщице, здравей:)



петък, 8 декември 2017 г.

Гинка




  помня как се чудихме дали да я доведем на премиерата, заради тъжния край на филма. помня как крещяхме във фоайето на киното, защото тя не можеше да ни чува, а четящите хора наоколо ни правеха забележки, сякаш сме някакви лумпени. помня как избягах от болницата, заради тези снимки. помня как замяташе косата ми настрани, когато ми мереше шапка, а аз си я връщах и чорлех обратно. помня как се шегуваше с всичко и как ни караше да бъдем жени. за последен път носих черна лятна рокля точно тогава. не исках да го гледам пак, защото ми е тъжно, но не издържах. плача си...

понеделник, 4 декември 2017 г.

Чернови 4

спомен за онова призрачно утро, когато, прибирайки се на разсъмване, заварих в сумрака на стаята огромен букет градински цветя, превзел цялото бюро до леглото ми,  а в него забоден сгънат лист от тетрадка, с дълго стихче вътре. от моя Дадун! кокаляните обрала от градината на нейните мамини, как не са я набили, незнам.:)

***
...а навремето шейните бяха градският транспорт, който ни превозваше до детската градина, увити в одеяла.

***

днес е толкова пролетно... върху мащерката ни кацна калинка, пчела хареса компота от ягоди... малки прилепчета захвъркаха над балкона.. Боря открил полета минзухари из планината, кокичовете навсякъде са вече на туфи изцъфтенели... и сичкото тва още преди средата на февруЯри, молависа...

***

цъфнали мирисни акации навсякъде покрай дългите успоредни линии.
но да срещнеш истински влак вече си е късмет. особено пък такъв като днешния - глинено-кафяв и пълен с абаносови въглища. тънко проточен в зеленото поле.

.. а всъщност е най-хубавото ми се случило през тези два прекалени дни.
твърде много излишни за живота ми хора срещнах... извънземна се чувствам все повече, когато вляза в ресторант, изляза на площад, седна принудително в кафене..

***

полянка див анасон край Велека откривам... правя си малко букетче, върховете на пръстите замирисват на облаци, сякаш съм закусила патронче мастичка:))

огромно е слънцето и божествени лъчите в изгрева днес. гледам ги през много очи, които не са с мен сега, затова и не правя никакви снимки..

..и първи дворни петли кукуригат , а аз вече се прибирам.

поспаланци:)

***

картички

"виж ся, ако останат, ще си ги разделим и ще имаме за цял живот, като пътуваме ще си ги носим с нас и ще ги пращаме от лисабон, от кайро и т.н"

***

8 юли беше картина, която поисках за рождения си ден. после разбрах , че това бил нейният рожден ден...

***
да си поплачеш... да сложиш твоята музика на слушалките, да затвориш очи и да оставиш сълзите да се стичат по лицето ти...

 не един извор има.

***

Октомврийски хербарий

каса номер 5, бон 54

торбичка фф
олио слънчогледово шарлан
питка тортила оригинални
сок ганчев ябълка и морков
сок ганчев ябълка и морков
сок ганчев ябълка и морков
сок ганчев ябълка и морков
лимони 0.406 кг
банани  0.926 кг
шампоан бочко бебе
броколи 0.800 кг

11 артикула
благодарим ви!
20-10-2014 09:26:38

***

отплаваме, накъдето ни видят мечтите

***

да живееш тук означава да можеш всичко да кажеш на морето...

***

хладилникът ми е пълен с кюстендилски чушки, но аз сънувам, че продължавам да трупам още и още и още и още и още и още... вадя от един голям плик и помирисвам всяка, преди да я подредя при другите, съвсем няма място вече, даже цялата кухня е задръстена с препълнени щайги, чушка до чушка върху чушка..

освен това наистина имам и пълен хладилен рафт с патладжани, също домати, тиквички, няколко карфиола и зелки, торба моркови, купища всякакви лукове, деветдесет яйца, селско сирене и масло...

("очите ти имат цвят на мусака с подложка от патладжан" - ми каза веднъж варелчо)

въпросът всъщност е  - какво да сготвя с толкова много чушки?
и изобщо - да готвя ли или само да си ги мириша и гледам:)

***
една лилава от вино
уста

се изкривява
изкривява

до
усмивка

***

толкова ли си сигурен, че ще съм завинаги?

събота, 2 декември 2017 г.

Чернови 3

Скоростен спомен от Студентски град

мирис на минало в мъгливата вечер. на вечери с много приятели, дошли неканени, в стая, побираща целия свят, ако реши да ни дойде на гости. винаги пълна, независимо от часа.

мирис на.   ... ""той си дойде", "ела да те запозная", "тръгвай с мен"..... и на еееххххо-то, изкрещяно през прозореца, кънтящо между старите панелни олющени блокове и безумно в очакването си на отговор.

мирис на първите зимни дрехи, шапки, ръкавици,  на осми декември... на земя, върху която можеш да се потъркаляш, повъргаляш, да полежиш...
.............

мирис на мандарини после вкъщи

коледа
сърми
и
така нататък.

***

често ме питат защо не летувам в Гърция - показват ми снимки и се чудят как пък веднъж не реших да се разходя лятото до техните плажове... всъщност - била съм на гръцко море като ученичка и не го помня с кеф. вероятно лошо място, знам ли - но минах през Аспровалта пак преди няколко години и отново ме обзе същото гадно объркано чувство.

истината обаче е, че тук си е моето море - колкото и да не е толкова красиво като гръцкото, то си е мое като дом, като моето балконче, на което съм засадила няколко цветенца и съм най-щастливата, когато ги видя цъфнали. същият трепет е и тук, с всеки нов сезон, всеки следвващ ден различно и същото - по мириса сутрин, по залеза над полето вечер, по чувството на камъка, който тежи на мястото си, когато съм край устието на Велека...

***

Вечното искане, когато си в прованса на света - да отидеш в столицата му.
Вечното ритане след това да се върнеш на "село".

***

нула нула
двайсет и седем

обръщам косата си на другата страна, защото е жега
изпивам последната капка от виното
на топлото ни нощно софе
ходя боса и почти гола

не ми се заспива
не ми се

събужда

***

промяната на времето
ни прави мъдри
тъкмо се заинатим в някоя човешка дребнавост и вземе, че задуха силен вятър
и направи катаклизми
и завихри дългите ни коси във
вихрушки

обясни причините на всичките ни любови
и раздели
и клавиши
и циулки...

***

 - ще си намериш нова жена, не се ядосвай...
 - да бе, такива като тебе под път и над път!

това беше един от най-хубавите комплименти, които съм получавала. от човек, с който не сме били заедно..

после вървях и ритах с крак цялото гранясало наоколо ми.

***

правя списък
с коледни подаръци
за баба
са
лакомствата

***

ако нещо
много те мъчи
опиши го с думи
върху лист

така ще го преживееш
точно както ти се иска

и то вече ще се е
случило

***

Спомняния номер три: С.

беше хлебар, докато учеше. и за да не убива времето, пишеше стихове на оная амбалажна хартия, в която се увиваха хлебовете, ръчните.

вървим през гората, събираме ранни пролетни клони в букети. неговият е по-хубав от моя.

на палатки сме, река рилска, манастира. студ и ярки звезди. боб на огъня. чист боб, без подправки, нищо... само вода. но всички сме гладни и е най-вкусното ядене на света. после вечерта събираме сено и го слагаме под пода на палатката, стига чак до тавана. топло е, прегръщателно...

тъмно, но утро. носи ме нагоре по пътя към хисарлъка. носи ме на ръце, защото аз не мога повече да ходя. по нанагорнището. за да видим изгрева. на абитуриентската ни сутрин.

чакам го да дойде, но не идва. слушам музика, гледам през прозореца.. обеща, но не дойде. после разбирам, че се е катерил по балконите до четвъртия етаж, защото входът на общежитието бил заключен. мисля си - добре, че оживя и в това предизвикателство, миличък.

април. тръгваме си за нашия град. носим си саковете на раменете. нали, уж април, но завалява сняг. гледаме как натрупва върху цветовете на вишните. тъкмо да стигнем до гарата и се споглеждаме - да се върнем, а? и на никого няма да кажем. ... връщаме се и се любим в неговата стая за първи и последен път.

прегръща ме със силните си рамене. просто ме прегръща. 

четвъртък, 30 ноември 2017 г.

Фестивал на българското кино в Ню Йорк 2017

започва утре. Прожекцията на "Пустиняци" е на 2 декември от 19:45 ч., "Сляпата Вайша" ще открие фестивала на 1 декември от 19:00 ч., Cinepolis Chelsea Cinemas, 260 W 23rd st.




линк към филмите: Тук