понеделник, 10 декември 2018 г.

Морски календар

направих, за първи и може би последен път. няколко приключения преживях и мили писма от непознати получих, благодарение на него. и най-важното - най-после имам коледен подарък за всичките ми приятели, създаден лично от мен.

а в него, разбира се, са събрани само морета. от първия до последния ден на новата година:)

адресите, на които може да бъде намерен:

София:
Mагазин Ключ на ул. "Цар Асен" 14
The Factory, на малките пет кьошета с адрес ул. "6-ти Септември" 26
After Mazeto, което се намира в един от безистените на Славейков, адрес: Площад Славейков 9
Книжарница КНИГОМАНИЯ на бул. "Васил Левски" 28

Пловдив:
Handmade Shop 123 в Капана, с адрес ул. "Отец Паисий" 3

Тази седмица и на щандовете на издателствата "Критика и Хуманизъм" и "Шамбала" от Панаира на книгата в НДК



понеделник, 3 декември 2018 г.

"Complete Metamorphosis"

видео на Зиги, музика на Малкия


неделя, 2 декември 2018 г.

Тези безкрайни зимни недели


когато ставаме късно
излизам по скиорски екип
на балкона
оставям кафето в снега
пия бавно, вдишвам
мраз и мъгли
слушам звън на далечни
камбани
закусваме палачинки
и люти чушки
ходя боса
с дългата черна рокля
на звезди
къщата е топла
сядаме на безкраен
обяд
наливаме вино
говорим
слушаме музика
на печката нещо си
ври...

вторник, 6 ноември 2018 г.

неделя, 28 октомври 2018 г.

...

"Във всяка една минута в света има човек, който е влюбен в теб, без да подозираш това"

Зиги

....

"Толкова нежно се завръща Природата, отдръпнала се, обругана, изгонена безмилостно за няколко месеца, че ми идва да легна върху новопоникващата тревица и сред бледите скелети на тръни, под безлунното и беззвездно небе и да си остана там 4ever. Както каза Вела по време на преднапъпващата пролет, перефразирам: "Нямаме още много Пролети до края". Аз бих добавила - и Есени!

Марина

....

Слушам Джаз ФМ, пуснал съм камината, да му е топло на Тико, че все настивал като дойде, и ми едно та коледно, излезна на двора и ми става морско...

Гриша

....

Писма от Ковачевица

Октомври

Пращам ти
Дъжд и мъгли
Орехи в шумата
Кошове с розмарин
Кафе до пещта
Огнени череши по хълма и
Трясък на презрели ябълки
В плочите

Вержи

....

"Купихме много неща. Мама си хареса пола, зеле, царевица..."

Яна

....

... а на балкона има място само за още двама и една пейка...


събота, 20 октомври 2018 г.

Годишнина

меденка любимка
седем ореха
димитровче
и обща снимка
на случайно паднали
листа

вторник, 2 октомври 2018 г.

...

Павлето днес замина. Много е гадно - каза Марина - всичко е прибрано. Къщата тъмна, тиха...

Стана ми тъжно... Така си отиват хората от животе ни. Уж несигурно, почти на шега в началото, после ги няма вече.

понеделник, 3 септември 2018 г.

Зиги

снощи се прибра от странство и галантно ми поднесе букет паунови пера. Пустиняк, ама мосю:)


сряда, 8 август 2018 г.

Баба вече я няма, но дворът й още не знае...


пуснах вчера това във фейса и Мария веднага написа прекрасен стих под моите думи, слагам го в кутията със съкровища:

Баба вече я няма, но дворът й още не знае.
Той цъфти, зеленее, блаженства с пчели и ухае,

той във слънце се къпе, и трепка, и се издокарва.
Той е млад и напъпил, на всичко разчита и вярва,
той се хвърля с листата напред във водата, в небето,
той е глезен и гален и ласкав, с петел във сърцето,
със щурец под петата забързана и работлива.
Той е млад и зелен. А пък баба защо си отива?
Те са влюбени, двамата, влюбени и всеотдайни,
те си имат мечтите, победите, малките тайни,
те си взеха и дадоха всичко, което си имат,
баба пак беше млада, баба беше му стара любима.
Той така се старае, този двор, да я радва и храни.
А пък баба сънува, затворена, още от лани.
Във кутия в пръстта баба спи, като бебе повита.
А на двора кънти и цъфти от любов плодовита.
Вече ранното грозде се бистри. Дали подозира?
Баба вече я няма. Трудът й по-бавно умира.


 Мария Донева

 ...после Ники се обади и каза, че баба му е починала вчера, отговорих, че моята щеше да има рожден ден вчера, прегърнахме се мислено...  вече имаме обща дата, на която да си плачем през годините.

сряда, 1 август 2018 г.

...

..а пък балкончето стана дом на всякакви същества. ето, тази нощ седя на пейката и слушам песен на щурец, толкова близка и силна, че започвам да се чудя дали не живее у нас. слагам после ухо на всяка отделна саксия и го откривам в тази на здравеца...

вече си имам домашен щурец!:)

вторник, 31 юли 2018 г.

Едно шарено момиче

дойде един ден при морето и ми подари няколко рокли. Обличам тази, за среща с нивята край Варвара. Има нещо много благородно в житните класове, избирам най-красивите от тях,  за букет на Ерна... После изведнъж се появява Вени, изскача с колелото от нищото и нито една от нас не е изненадана, че точно тук се намираме...




понеделник, 23 юли 2018 г.

...

"...И само тук седиш на балкона и гледаш звездите и миришеш въздуха... скучнооо!"

Яна

"...И знаеш ли какво - дъждецът прави действията на тюфлеците предвидими: посред дъжд се срещаме само "наши си". Вали ни, прегръщаме се, потупваме се, радваме се, мълчим си и само някой ще каже: "- Няма ги!""

 Марина


"балконски веечери, грамфонски нощии
цикламско пеечени в гъста мъгла
о, разкажете ми откъде взехте
капки мастика с такваз чистота"

 Байо

неделя, 22 юли 2018 г.

20-ти юли

черна рокля
сини джинси
бяла раковина
розово копче

сряда, 11 юли 2018 г.

Никъде другаде


не бих могла да изляза сама посреднощ,
с чувство на защитеност от всичко да вървя вървя сама през полето,
да сляза сама надолу надолу по залива, докато се изгуби и последната светлинка от селото
и да останат около мен само само
звезди...