Морски календар

направих, за първи и може би последен път. няколко приключения преживях и мили писма от непознати получих, благодарение на него. и най-важното - най-после имам коледен подарък за всичките ми приятели, създаден лично от мен.

а в него, разбира се, са събрани само морета. от първия до последния ден на новата година:)

адресите, на които може да бъде намерен:

София:
Mагазин Ключ на ул. "Цар Асен" 14
The Factory, на малките пет кьошета с адрес ул. "6-ти Септември" 26
After Mazeto, което се намира в един от безистените на Славейков, адрес: Площад Славейков 9
Книжарница КНИГОМАНИЯ на бул. "Васил Левски" 28

Пловдив:
Handmade Shop 123 в Капана, с адрес ул. "Отец Паисий" 3

Тази седмица и на щандовете на издателствата "Критика и Хуманизъм" и "Шамбала" от Панаира на книгата в НДК

"Complete Metamorphosis"

видео на Зиги, музика на Малкия

Тези безкрайни зимни недели

когато ставаме късно
излизам по скиорски екип
на балкона
оставям кафето в снега
пия бавно, вдишвам
мраз и мъгли
слушам звън на далечни
камбани
закусваме палачинки
и люти чушки
ходя боса
с дългата черна рокля
на звезди
къщата е топла
сядаме на безкраен
обяд
наливаме вино
говорим
слушаме музика
на печката нещо си
ври...

Есените вкъщи

...

"Във всяка една минута в света има човек, който е влюбен в теб, без да подозираш това"

Зиги

....

"Толкова нежно се завръща Природата, отдръпнала се, обругана, изгонена безмилостно за няколко месеца, че ми идва да легна върху новопоникващата тревица и сред бледите скелети на тръни, под безлунното и беззвездно небе и да си остана там 4ever. Както каза Вела по време на преднапъпващата пролет, перефразирам: "Нямаме още много Пролети до края". Аз бих добавила - и Есени!

Марина

....

Слушам Джаз ФМ, пуснал съм камината, да му е топло на Тико, че все настивал като дойде, и ми едно та коледно, излезна на двора и ми става морско...

Гриша

....

Писма от Ковачевица

Октомври

Пращам ти
Дъжд и мъгли
Орехи в шумата
Кошове с розмарин
Кафе до пещта
Огнени череши по хълма и
Трясък на презрели ябълки
В плочите

Вержи

....

"Купихме много неща. Мама си хареса пола, зеле, царевица..."

Яна

....

... а на балкона има място само за още двама и една пейка...

Годишнина

меденка любимка
седем ореха
димитровче
и обща снимка
на случайно паднали
листа

...

Павлето днес замина. Много е гадно - каза Марина - всичко е прибрано. Къщата тъмна, тиха...

Стана ми тъжно... Така си отиват хората от животе ни. Уж несигурно, почти на шега в началото, после ги няма вече.

Зиги

снощи се прибра от странство и галантно ми поднесе букет паунови пера. Пустиняк, ама мосю:)

Баба вече я няма, но дворът й още не знае...

пуснах вчера това във фейса и Мария веднага написа прекрасен стих под моите думи, слагам го в кутията със съкровища:

Баба вече я няма, но дворът й още не знае.
Той цъфти, зеленее, блаженства с пчели и ухае,
той във слънце се къпе, и трепка, и се издокарва.
Той е млад и напъпил, на всичко разчита и вярва,
той се хвърля с листата напред във водата, в небето,
той е глезен и гален и ласкав, с петел във сърцето,
със щурец под петата забързана и работлива.
Той е млад и зелен. А пък баба защо си отива?
Те са влюбени, двамата, влюбени и всеотдайни,
те си имат мечтите, победите, малките тайни,
те си взеха и дадоха всичко, което си имат,
баба пак беше млада, баба беше му стара любима.
Той така се старае, този двор, да я радва и храни.
А пък баба сънува, затворена, още от лани.
Във кутия в пръстта баба спи, като бебе повита.
А на двора кънти и цъфти от любов плодовита.
Вече ранното грозде се бистри. Дали подозира?
Баба вече я няма. Трудът й по-бавно умира.

 Мария Донева

 ...после Ники се обади и каза, че баба му е починала вчера, отговорих, че моята щеше да има рожден ден вчера, прегърнахме се мислено...  вече имаме обща дата, на която да си плачем през годините.

...

..а пък балкончето стана дом на всякакви същества. ето, тази нощ седя на пейката и слушам песен на щурец, толкова близка и силна, че започвам да се чудя дали не живее у нас. слагам после ухо на всяка отделна саксия и го откривам в тази на здравеца...

вече си имам домашен щурец!:)

Едно шарено момиче

дойде един ден при морето и ми подари няколко рокли. Обличам тази, за среща с нивята край Варвара. Има нещо много благородно в житните класове, избирам най-красивите от тях,  за букет на Ерна... После изведнъж се появява Вени, изскача с колелото от нищото и нито една от нас не е изненадана, че точно тук се намираме...

...

"...И само тук седиш на балкона и гледаш звездите и миришеш въздуха... скучнооо!"

Яна

"...И знаеш ли какво - дъждецът прави действията на тюфлеците предвидими: посред дъжд се срещаме само "наши си". Вали ни, прегръщаме се, потупваме се, радваме се, мълчим си и само някой ще каже: "- Няма ги!""

 Марина


"балконски веечери, грамфонски нощии
цикламско пеечени в гъста мъгла
о, разкажете ми откъде взехте
капки мастика с такваз чистота"

 Байо

20-ти юли

черна рокля
сини джинси
бяла раковина
розово копче

В кристалната топка на детството...

Никъде другаде

не бих могла да изляза сама посреднощ,
с чувство на защитеност от всичко да вървя вървя сама през полето,
да сляза сама надолу надолу по залива, докато се изгуби и последната светлинка от селото
и да останат около мен само само
звезди...