петък, 29 ноември 2019 г.

Не е депресия,

защото ми е добре. Да е мрачно навън, да наблюдавам света отвисоко и да не излизам никъде. Всъщност, уж съм вътре вкъщи, а непрекъснато съм навън, в "моята стая", при облаците, цветята и птиците. Откакто започнахме да оставяме семенца по первазите, балконът взе да издава постоянно пърхащ звук. Отначало бяха плахи, но вече не ги е страх и не бягат, когато съм там. Кацат върху клоните на Джакарандата и слагат семенцето между малките си крачета, после лакомо кълват. Мога да ги наблюдавам с часове и да не мисля за нищо. Дори и когато вали, пак съм навън, с чадър над главата. По цели дни не говоря с никого, само понякога вечер Зиги сяда на пейката до мен, за да си помълчим и погледаме заедно...





вторник, 26 ноември 2019 г.

Ий


Слизам в реката на метрото, той ме чака от другата страна. Не излизам след загражденията, разбрали сме се, че само ще ми подаде пратката. Чувствам се като затворник, на когото носят шоколад. Прегръща ме над някаква решетка, дава ми плика с последните проби на снимките и вдишва косата ми. Първо от едната страна, после от другата. Каква манджа си сготвила, пита. На грах ти мирише, нали?,-отговарям... Грах с вино, смее се той.

Като братя и сестри бяхме навремето, инак просто колеги в печатница. Никога няма да изчезне тази близост, знам.

неделя, 24 ноември 2019 г.

Въшки

Отначало се притеснихме, после го обърнахме на купон. Скоростно купихме препарат, наместихме зоната на третиране и пуснахме музика.

Знам, след време ще си спомням с тъга за щастливите времена, когато и тримата имахме въшки в дългите ни коси...








и резултатите от класирането:


петък, 22 ноември 2019 г.

Тя има куфар


лодка, фенер и чадър,
тъмно е
и вали -
всичко, необходимо за едно
заминаване