вторник, 28 септември 2010 г.

...

миризма на топло лято и прясно откъснати домати

9:25!
крайно време е да яхвам колелото!

добро утро, съседиииииииии :))))))

неделя, 26 септември 2010 г.

Малко морско чудовищенце

с гердан от миди




докато взирам скални пукнатини, един младеж любопитства какво снимам, посочвам, той се усмихва, изрича името на морското извънземно, забравям го начаса, после се втурва в търсене на още и още, и си завира пръста в пипалата им, за да покаже колко е безстрашен :)

лятото се върна с пълна сила. дори водата е най-топлата! :)

четвъртък, 23 септември 2010 г.

Santa Ana River

често идвам тук. седнала на камък, наблюдавам вливането й. плажът вече опустя. само птици и сърфисти останаха







вдишвам... и се сещам за мислите, които бях изписала в старата си тетрадка - дори да се чувстваш самотен, Морето в същността си е достатъчно изпълващо те присъствие, изтегнало се съвсем небрежно до теб. в грохота на вълните му можеш да помечтаеш, да се зарееш, да се вглъбиш.

небрежността е лекота и финес - тя е част от истинското в живота. когато сме изкуствени и стягащи се, значи нещо не ни прилича в ситуацията около нас... не е Любов тази, за която трябва да се борим, а тази, с която заедно летим...

а Моретото е истински различно и Истинско винаги. както са различни лицата на хората в отделните им чувства. и точно с това ме придърпва към себе си с всеки ден все повече.

вторник, 21 септември 2010 г.

Модерност

е да носиш ботуши от овча кожа на бос крак, съчетани с къси панталони и потник, в жегаво време.
да се возиш в шарено бусче Фолксваген от шейсетте, без климатик, с отварящо се предно стъкло за проветрение.
да ядеш бургери не в Макдоналдс, а в In&Out.
да си популярен, каквото и да означава това.
да не вървиш никъде пеша, дори и на десет минутки разстояние, защото така ходели само лузърите...

това до момента са наблюденията ми върху тукашната младеж.

а сега излизам пеша до магазина и ще съм може би единствена вървяща черна точка из квартала. но ако все пак срещна още някой луд, ще се поздравим усмихнати, защото широкият светъл тротоар тук е по-самотен от всичките малки дълбоко-затънтени планински пътечки, които някога са виждали човешки крак.

събота, 18 септември 2010 г.

На пръсти

.






всъщност, напоследък все надолу гледам.
ефирна есенна изобилност, разпръснати нежност и крехкост в стъпките ни...


...
Рос и ръчноправената й хартия
дали най-после и аз да не опитам?

понеделник, 13 септември 2010 г.

Сутрешен трафик по Бийч Булевард

- се гмурвам в препускащия ден, крещейки с пълно гърло, заедно с Дейв от Депеш: "All I ever wanted, all I ever needed is here - in my arms!!!!...."....

вече знам кое е любимото ми време от деня тук - ранните утрини с едри капки роса, падащи от листата, и слънцето, намазало късчета клони в оранжевото си изгревно!!!! ))))
ще трябва да ставам рано, дори да не се налага, защото чувствам ОГРОМНЕЙША необходимост от тази редовна глътка небесен джинЦ :)

освен това - и аз вече имам най-добра приятелка в класа по английско произношение - Nabila от Египет. кривим си с нея заедно устите, в измучаване на английското еъоу :)))

Щъркове

.

сутринта, когато се събудил, небето внезапно било покрито от хиляди летящи щъркове. три дни не спрял потокът им към южните морета... а може би минават точно днес отново там?

един ден и аз искам да видя това черно от щъркели северно небе...

тези на снимката са от Бургаското. всъщност не един - седем кадъра насложих, за да се получи точно това, което наистина видях тогава, преди няколко години...

а то е полет на прощаването с дома.

всички ние сме едни Щъркове - често обичам да казвам.
летим в своя полет в различни посоки, но винаги има едно гнезденце, което кротко ни чака да се завърнем.

четвъртък, 9 септември 2010 г.

Първи учебен ден

на Ясен в Moffett School. вълнения още от снощи. приготвени предварително нови дрехи и раница. неспокоен и лек е сънят ми...


снимка за спомен, преди да потеглим. тумбака вече в шестия месец.



класът на Ясен. училище без прозорци. от двора направо в класната стая влизаш.

а тя прилича на деЦка - осведомява ме, когато го вземам следобяд. щастливо ухилен, разказва възбудено. петима приятели вече имал, сред тях и най-добрият му. посочил къде е тоалетната и така се класирал на първо място.
смея се...
и ми е радостно, че никак не се уплаши :)

вторник, 7 септември 2010 г.

Последна сутрин

излежаване докъсно и предълго кафе.
утре скачаме в новия филм :)


палмата в двора цъфна кълбо лилава прежда

понеделник, 6 септември 2010 г.

"аз себеоткачам през септември"

понякога.... една и съща ПЕСЕН звучи по цял ден в ушите ми. точно както днес.
групата е Мефисто, текстът - на Митко Воев.
пети септември преди осемнайсет години ...

"рисковано е да спирам"

сряда, 1 септември 2010 г.

Да бродя

загърната
в
черен
балтон
из
софийски
дъжд
искам
отново