четвъртък, 23 септември 2010 г.

Santa Ana River

често идвам тук. седнала на камък, наблюдавам вливането й. плажът вече опустя. само птици и сърфисти останаха







вдишвам... и се сещам за мислите, които бях изписала в старата си тетрадка - дори да се чувстваш самотен, Морето в същността си е достатъчно изпълващо те присъствие, изтегнало се съвсем небрежно до теб. в грохота на вълните му можеш да помечтаеш, да се зарееш, да се вглъбиш.

небрежността е лекота и финес - тя е част от истинското в живота. когато сме изкуствени и стягащи се, значи нещо не ни прилича в ситуацията около нас... не е Любов тази, за която трябва да се борим, а тази, с която заедно летим...

а Моретото е истински различно и Истинско винаги. както са различни лицата на хората в отделните им чувства. и точно с това ме придърпва към себе си с всеки ден все повече.

13 коментара:

angie каза...

искам да стоя тук дълго:)

Ясмина каза...

"И чувствам - на пристанището блясъка
превръща ме във водорасло нежно,
посажда ме завинаги във пясъка
с очи, с ръце към морската безебрежност."

:*

rossichka каза...

Това от Петя Дубарова ли е?...

"Аз знам, море, ти винаги прощаваш,
обидите потапяш в хладна сол
и болките червени изтърпяваш.
Следите им заравяш в пясък гол.
Сега разбирам твоето господство
и сила, и лилава красота:
дължат се те на твойто благородство".

Морето не е моята стихия, нито пък слабост, но ми харесва да чета за това как ти въздейства! Хубаво е, че те зарежда и сега си близо до него!

Ясмина каза...

Петя Дубарова е най-голямото мое вдъхновение, което съм срещала някога. книгата й - "Най-синьото вълшебство" - пазя вкъщи като библия и знам почти всичките й стихове наизуст :)

ето още:

"Морето с морска обич е раздало
на много песъчинки кротка нежност,
на много водорасли цвят е дало
от синьото на своята безбрежност.

И в пристъп на любов е сътворило
седефа във разтворената мида,
във своите подводния измило
следи и от тъга, и от обида.

О, как ли е успяло да направи
то всяка риба с нещо по-различна
и с дланите си синкаволилави
да сее радост в свойта безграничност.

И аз стоя, изопната и няма,
на пясъка, самичка под небето,
и чувствам се и горда, и голяма,
и силна, и добра като морето."

:)

rossichka каза...

Ех, Ясмина! Хубаво е, че я обичаме, че ни свързва, но колко е тъжно, че я няма! Какво ли щеше да напише??!!.. Виждала съм я като ученичка на семинар на сп."Родна реч". Беше с 2-3 години по-малка от мен. Тиха, красива, смугла, с дълбок поглед, сякаш от друго измерение...

Още тази вечер започвам да препрочитам "Най-синьото вълшебство". А имаш ли книгата на Веселин Андреев "Соната за Петя Дубарова"? Колкото и да е субективна, писана е с обич и човек има възможност да си отговори на най-страшните въпроси...
Аз знам наизуст само "Посвещение"... Помниш ли го?

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моят страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка
на теб, непознатия, смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой...

Прегръдки!!

Ясмина каза...

"Посвещение"-та беше първото, което запомних :)))))) никак не се учудвам на съвпадението :))))

помня края на предсмъртното писмо на Веселин Андреев: "...Петя Дубарова - дали ще я срещна някъде?..."
"Соната за Петя Дубарова" обаче не съм чела, странно, даже незнам за нея...

..а сега се разрових и зачетох и ми стана мъчно, нямах идея, че лекарите дори са изпуснали живота й от немарливост...

rossichka каза...

Книгата е на издателство "Хр.Г.Данов" от 1985 г. Веселин Андреев разказва за живота й, прави анализ на отделни нейни творби, интервюира близки, приятели, учители, представя творби, посветени на Петя след смъртта й от нейни приятели и почитатели. Това за лекарите не го помня. Затова ще прочета всичко наново - може би ще направя открития за себе си от позицията на годините?

Ясмина каза...

когато бях студентка, специално по случая се записах в Столична библиотека - прерових всички броеве на родна реч, които бяха издадени в годината на смъртта й. за мое учудване, не открих ни-щи-чко за нея. освен единствено черната лента около името й, след публикуван неин стих...

angie каза...

няма насита за още от нейното "синьо"..

http://www.youtube.com/watch?v=F1zMu3PKcHo
скоро ми попадна и това:)

rossichka каза...

Благодаря, Angie,че ме върна към филма!! Непременно ще го потърся да го видя пак!Преди няколко години имаше една поредица от филми на "24 часа", но или сме го изтървали, или не е бил включен в нея.

Ясмина каза...

аз филма си го дръпнах от Замунда, провери, може още да го има там :)

Анонимен каза...

Сега запълвам един голям пропуск. Да видя Петя в движение, не само на снимки, не съм очаквал. Ще го гледам. И ще сийдвам. Ех...

Ясмина каза...

а и самият филм си заслужава, Георги Дюлгеров все пак :)