понеделник, 13 септември 2010 г.

Щъркове

.

сутринта, когато се събудил, небето внезапно било покрито от хиляди летящи щъркове. три дни не спрял потокът им към южните морета... а може би минават точно днес отново там?

един ден и аз искам да видя това черно от щъркели северно небе...

тези на снимката са от Бургаското. всъщност не един - седем кадъра насложих, за да се получи точно това, което наистина видях тогава, преди няколко години...

а то е полет на прощаването с дома.

всички ние сме едни Щъркове - често обичам да казвам.
летим в своя полет в различни посоки, но винаги има едно гнезденце, което кротко ни чака да се завърнем.

7 коментара:

Анонимен каза...

Цикличен живот

rossichka каза...

Ти си една смела мама Щъркелка в полет... Даряваш нови светове и примамващи хоризонти на своите деца, без да губиш ориентир за пътя назад! Поздрав от Гнездото!:-)

Ясмина каза...

Добро утро, мило Гнезденце! имайте вълшебен ден днес всички в него :))))

rossichka каза...

Ех, че хубаво! Литвам... :-)

bay Ilia каза...

да-а-а-а.... отлитна тя към храбрия оловен войник, а татко щърк рови с човка из гнездото, останала ли е някоя нецелуната жаба... :)))
преди малко по-малко от месец ги видях как рисумат холограми в небето над вълните - беше шеметно утро - първо направиха нещо като огромно торнадо, после завихриха някакво 3D подобие на ДНК, после пумпал - танцуваха прощалния танц на подреждането, а в далечината се завихриха още два щърко смерча... чак тогава разбрах, защо цялото ято следва един щъркел - само той има карта :)

bay Ilia каза...

забравих да благодаря за милото пожелание за вълшебство :) и ти да имаш бялата магия на деня, а ученикът да ти донесе пълна чанта с усмивки...
а щърковете са пичове - не по едно - по две гнезденца ги чакат - едно на север и едно на юг :)

Ясмина каза...

верно бре, не съм са сетил досеганка :)))))а ти де ги видя тез щърци, над Дунава ли? май оттам някъде минава Via Pontica, мислам... :))))) четол съм още, че те - Щърковете - все търсят близостта на хората и постройват гнезденца само в хорските селища. та се чудя сега оня Дадиния щърк кое ли тръстиково коминче обитава.... :)