вторник, 30 декември 2014 г.

...

вечерите е най-трудно. тъгата ме наляга като дебел зимен юрган. немога да мръдна, а навън снегът доподрежда непоисканото движение. парализа и повече нищо. облегната на възглавници, чета книги, които не разбирам особено, не ми носят радост нито в история, нито от думи...

да се свършва по-бързо тая, старата, че да се разтичам...

дългите празници ме съсипват.

вторник, 16 декември 2014 г.

Денят, посветен на Г.Г.

започна с празник при любимата ни шапкарка  Г.Г.  (Гинка  Ганева), много смях, откровения и духване на свещичка за 76-тия й рожден ден. толкова бях разочарована, каза, когато разбрах, че започвам 76-тата, а си мислех, че вече съм я минала..:))





...
и завърши с усмивки при Г.Г. (Георги Господинов) и десетото юбилейно издание на неговия "Естествен роман". когато започнах да пиша книгата, заразказва той, си купих огромен люлеещ се стол и трябваше да го пренеса пеша на гръб през целия град, докато стигна довкъщи...




наситен, пълен, плътен, мил, хубав ден:)

петък, 21 ноември 2014 г.

понеделник, 17 ноември 2014 г.

Пет-осем неща


за здравето. Тош метна топката, ще се опитам да разкажа пък мен какво ме крепи през стоте ми години живот досега..


.морето на първо място. за изгревите да ставаш сутрин е смисъл на цял друг живот. различен от градската мъка да се събудиш навреме в маранята от газове. то самО те буди - слънцето, като тръгне да се показва над синьото... после ставаш и дишаш, дишаш...

 ..а небето ми е море, когато съм в софето. така оцелявам през зимата.

. музиката. е другата ми реалност. човек остарява, когато престане да слуша музак. спасява ме от всякакви болести. лекува депресия, безнадеждност, апатия... главобол, тъпотия, яд, страх, носталгия, тъга...или я подсилва, за да съживи.

.разхождането. не ползвам транспорт. всеки път преди да се кача на метрото изчислявам колко ще ми отнеме да стигна до спирката, после уж краткото пътуване с влака и накрая ходенето до съответното място. е, установих, че разликата във времеото е около 20 (двайсет !) минути, ако е някоя далечна спирка. ако е близка, не е и толкоз. а защо да не ги извървя сред гората?

.не преяждам. не ям вафли, зрънчовци и други производни. ако ще е сладко, е шоколад или сушени плодове. правя салати от каквото има в хладилника, всичкото накуп, получава се, въпреки готварското ми невежество:) имам четири дискове с йога завкъщи, играя, когато имам настроение.  пия вода от чешмата и чай от синеморска липа.

.не се ядосвам за глупости. вярвам в неслучайните случайности.  често оставям нещата сами да се подредят.

. обичам си приятелите.

. харесвам си живота.


///

да викна тук сега
Дадун,
Дете, Весе

..ако им се отговаря изобщо:))

темата е "Пет неща за здравето"



неделя, 9 ноември 2014 г.

Спомен от Берлин, 1990

бяхме твърде малки и чичото на Тони в последния момент се отметна от обещанието си да ни заведе на концерта. изгледахме го тъжни, live, по телевизията в Дрезден. за сметка на това пък на следващия ден ни даде по едно чукче и отидохме да къртим Берлинската стена...


петък, 7 ноември 2014 г.

Време е да си призная..

да. разплаках се на изборната урна. и всичко стана заради съвсем малки, дребни неща...

тръгнах рано, необичайно за мен, но нещо ме глождеше, че няма да се получи,  както съм го намислила. минавам като всеки ден край прозореца на дядото, който храни гълъбите от първия си етаж, махам му за поздрав, крещя "здрасти и хубав ден", а той неизменно отговаря с "дай Боже". този ден обаче, вървейки, му връщам мислено - "наистина, дай Боже да е хубав ден за България".

после влизам и виждам съседите, вдигнали мъничкото си момиченце,  да пуска един по един  листите им в голямата прозрачна кутия.

не ми трябаше повече. ревнах със сълзи... пристъпвам после към девойката, която е хванала списъка и едва произнасям името си, на пресекулки. а тя ме гледа и нищо, нищичко не разбира. мига даже някак раздразнено. вероятно си мисли, че съм някаква луда... опитвам да обясня, махам с ръка в посока на излизащите ми съседи... нещо смутолевям.. всмисъл на бъдеще.. но какво ти. необяснимо е. явно. е безумно да покажеш чувства на некви избори. в които предимно тъпи хора избират мнозинство на тъпи хора.

нищо общо с действителността.

...............

/в крайна сметка ме нямаше в списъка, затова и се наложи да се разходя до кюстендил.

по телевизията съобщиха стоиедин пъти, момиче, къде ти е главата.

не гледам телевизия, господине, не ми трябва тая грозна депресия/

четвъртък, 6 ноември 2014 г.

за дневника

днес беше топъл ден

тялото ми обаче се държеше като дървена кукла. хем може всякак да се окърши, хем някак трепери и леко боли... и нищо не му се иска

после вървях и гледах, без да виждам улиците, които пресичам

после седях и гледах, без да виждам хората срещу мен

после слязох и купих от пазара акумулатор

едвам го довлачих довкъщи

никой не ми спря на стоп




вторник, 4 ноември 2014 г.

Пижамите

ми са рокли
три бели
за лято
и
дълга черна
за зима
но
само за дните, когато съм ги облякла

защото често е
заспиването
с каквото сме
навлекли
и прегърнали се
двете

:)

неделя, 2 ноември 2014 г.

...

пролет и ерес
бяло и честно
горе и  дом

аз и тихо
ракия и сама
студено с тонове

мъж и желание
жена и море

...

шах и мак
ден и нож
вилица и лъжкиня

петък, 24 октомври 2014 г.

купих си слънце

на етикета му пише:

слънце.
не спира да гледа
единствено тъмнина.

...

понеделник, 13 октомври 2014 г.

четвъртък, 9 октомври 2014 г.

...

... онзи мирис на лайка и орлови нокти, дори когато се разхождаш по пясъка край вълните, защото вятърът носи откъм брега...

превъртам малко лентата и вече дъвчем ранни гюзлемета на бордюр под цъфнала липа с Ерна, Лени, Ваня, Лидка..

..още малко прескачам и роклите ни се веят на дълго въже, над жълти треви..

последно се виждам да поливам пърхутки с едно голямо шише из пресъхналото поле

така мина лятото
което всъщност беше
море
в пролет
и есен

липсва ми вече много

понеделник, 29 септември 2014 г.

Вермахт


Седна днес на пейката до мен, извини се, че се осмелява да наруши съзерцателното ми усамотено блаженство към слънцето, после изведнъж изкрещя: "Жестоки обувки имаш, откъде ги взе?!"...

осемдесет и осем годишна баба, докуцукала изтощена с бастуна, както и аз едва долазих до почти извънземното видение за сядане в средата на полянката, припадна от вида на моите обувки, разбираш ли... не е за вярване:))

Вермахт е марката, казвам, чувала ли си? ...това са обувките на немската армия, кубинките им, така да се каже, опитвам се да обясня почти отчаяно, защото едва ли ще ме разбере, едва ли ще ми повярва, че съм обула такова нещо, на фона на сегашните времена. а тя сякаш се сеща за какво говоря, кима, да, да, говори ми нещо тая марка... позната ми е, много позната..

ама все пак кажи - ти как ги намери, кой ти ги показа, тях и магазина, къде е този магазин, кажи адреса, името му, всичко. неможе да бъде, Бог те изпрати, вика, как се казваш, да си Жива!! после вади едно листче и педантично записва как да стигне дотам, откъде да мине, къде да завие, накъде да продължи...като тръгне например от пейката..

гледам смаяно краката й, обути в маратонки и не съм сигурна, че моите Вермахти ще са й по-удобни, но й разяснявам най-подробно, че това са ми любимите обувки и като се счупят, все същите си купувам, че карат по десет години, че им слагам обаче още една подметка и стават тежки и твърди и трябва да ги носи със стелка, ако все пак си ги купи... и накрая добавям, че струват милиони. тя обаче е непреклонна, вика - това са, това са моите обувки, повтаря си мантрата стоиедин пъти че Божето ме изпратил... ама на, все пак как така ги знам тия неземни обувки, отде съм ги намерила, по наште цигански магазини няма такива неща...

хмхм, прокашям се един вид, чудя се да почвам ли да разправям, ще ме разбере ли..

Депеш Мод, изтърсвам накрая. от там тръгна всичко.

а тя чинно си записва.

Депеш значи.

ясно.

понеделник, 8 септември 2014 г.

Киното дойде

и Господ веднага му изпрати осветление

събота, 6 септември 2014 г.

Зазеленя полето,

поникнаха гъби, бушува морето, дъждът се сипе, киното дойде.


сряда, 3 септември 2014 г.

събота, 30 август 2014 г.

Изложбата се изтегна

 замалко на Кораба, преди да отпътува в неизвестна посока...

петък, 29 август 2014 г.

Калифорнийско време днес

над полето, морето и доматите..








най-после се вдигнах за изгрева и както винаги ме хвана яд, че чак сега...

пристигат обаче Ерна и Лени. броя вече минути, нетърпелива съм... замислили сме безумности...

вторник, 26 август 2014 г.