четвъртък, 9 октомври 2014 г.

...

... онзи мирис на лайка и орлови нокти, дори когато се разхождаш по пясъка край вълните, защото вятърът носи откъм брега...

превъртам малко лентата и вече дъвчем ранни гюзлемета на бордюр под цъфнала липа с Ерна, Лени, Ваня, Лидка..

..още малко прескачам и роклите ни се веят на дълго въже, над жълти треви..

последно се виждам да поливам пърхутки с едно голямо шише из пресъхналото поле

така мина лятото
което всъщност беше
море
в пролет
и есен

липсва ми вече много

5 коментара:

ernesta каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
ernesta каза...

орловия нокът всъщност свързвам само с града–стари къщи с хладни дворове и надвиснали клони орлов нокът по кованите им огради - къщата на дядо. пък ти, морска моя, всичко навързваш на плитка към морето, сърцето ти е побрало вълните и в него бушуват приливи и пляскат криле на птици.

Ясмина каза...

орловият нокът свързвам с Любов, независимо къде си е надвесил клоните :)))а морето вдъхновява също като всяка жадувана среща с теб, мила моя..

rossichka каза...

Ами сега?!:) Накъде?... Мислите, спомените, сигурно и сънищата ще те дърпат все назад, към преживяното. И снимките най-вече!
(Хммм... Снимки за изложба насред зима?)

Elena Kalpakchieva каза...

.*