...

станах по изгрев - за първи път от много време насам, и изгледах целия му спектакъл.

започнах да отварям сетивата си за новото разбуждане на земята.

Гледам сенките

вкъщи, толкова е хубаво и мое си и защо така спрях да го виждам напоследък...
но си дойдох, съм си пак, мила моя къщице, здравей:)

Гинка

  помня как се чудихме дали да я доведем на премиерата, заради тъжния край на филма. помня как крещяхме във фоайето на киното, защото тя не можеше да ни чува, а четящите хора наоколо ни правеха забележки, сякаш сме някакви лумпени. помня как избягах от болницата, заради тези снимки. помня как замяташе косата ми настрани, когато ми мереше шапка, а аз си я връщах и чорлех обратно. помня как се шегуваше с всичко и как ни караше да бъдем жени. за последен път носих черна лятна рокля точно тогава. не исках да го гледам пак, защото ми е тъжно, но не издържах. плача си...

Чернови 4

спомен за онова призрачно утро, когато, прибирайки се на разсъмване, заварих в сумрака на стаята огромен букет градински цветя, превзел цялото бюро до леглото ми,  а в него забоден сгънат лист от тетрадка, с дълго стихче вътре. от моя Дадун! кокаляните обрала от градината на нейните мамини, как не са я набили, незнам.:)

***
цъфнали мирисни акации навсякъде покрай дългите успоредни линии.
но да срещнеш истински влак вече си е късмет. особено пък такъв като днешния - глинено-кафяв и пълен с абаносови въглища. тънко проточен в зеленото поле.

.. а всъщност е най-хубавото ми се случило през тези два прекалени дни.
твърде много излишни за живота ми хора срещнах... извънземна се чувствам все повече, когато вляза в ресторант, изляза на площад, седна принудително в кафене..

***

полянка див анасон край Велека откривам... правя си малко букетче, върховете на пръстите замирисват на облаци, сякаш съм закусила патронче мастичка:))

огромно е слънцето и божествени лъчите в изгрева днес. гледам ги през много очи, които не са с мен сега, затова и не правя никакви снимки..

..и първи дворни петли кукуригат , а аз вече се прибирам.

поспаланци:)

***

картички

"виж ся, ако останат, ще си ги разделим и ще имаме за цял живот, като пътуваме ще си ги носим с нас и ще ги пращаме от лисабон, от кайро и т.н"

***

8 юли беше картина, която поисках за рождения си ден. после разбрах , че това бил нейният рожден ден...

***
да си поплачеш... да сложиш твоята музика на слушалките, да затвориш очи и да оставиш сълзите да се стичат по лицето ти...

 не един извор има.

***

Октомврийски хербарий

каса номер 5, бон 54

торбичка фф
олио слънчогледово шарлан
питка тортила оригинални
сок ганчев ябълка и морков
сок ганчев ябълка и морков
сок ганчев ябълка и морков
сок ганчев ябълка и морков
лимони 0.406 кг
банани  0.926 кг
шампоан бочко бебе
броколи 0.800 кг

11 артикула
благодарим ви!
20-10-2014 09:26:38

***

отплаваме, накъдето ни видят мечтите

***

да живееш тук означава да можеш всичко да кажеш на морето...

***

една лилава от вино
уста

се изкривява
изкривява

до
усмивка

***

толкова ли си сигурен, че ще съм завинаги?

Чернови 3

Скоростен спомен от Студентски град

мирис на минало в мъгливата вечер. на вечери с много приятели, дошли неканени, в стая, побираща целия свят, ако реши да ни дойде на гости. винаги пълна, независимо от часа.

мирис на.   ... ""той си дойде", "ела да те запозная", "тръгвай с мен"..... и на еееххххо-то, изкрещяно през прозореца, кънтящо между старите панелни олющени блокове и безумно в очакването си на отговор.

мирис на първите зимни дрехи, шапки, ръкавици,  на осми декември... на земя, върху която можеш да се потъркаляш, повъргаляш, да полежиш...
.............

мирис на мандарини после вкъщи

коледа
сърми
и
така нататък.

***

често ме питат защо не летувам в Гърция - показват ми снимки и се чудят как пък веднъж не реших да се разходя лятото до техните плажове... всъщност - била съм на гръцко море като ученичка и не го помня с кеф. вероятно лошо място, знам ли - но минах през Аспровалта пак преди няколко години и отново ме обзе същото гадно объркано чувство.

истината обаче е, че тук си е моето море - колкото и да не е толкова красиво като гръцкото, то си е мое като дом, като моето балконче, на което съм засадила няколко цветенца и съм най-щастливата, когато ги видя цъфнали. същият трепет е и тук, с всеки нов сезон, всеки следвващ ден различно и същото - по мириса сутрин, по залеза над полето вечер, по чувството на камъка, който тежи на мястото си, когато съм край устието на Велека...

***

Вечното искане, когато си в прованса на света - да отидеш в столицата му.
Вечното ритане след това да се върнеш на "село".

***

нула нула
двайсет и седем

обръщам косата си на другата страна, защото е жега
изпивам последната капка от виното
на топлото ни нощно софе
ходя боса и почти гола

не ми се заспива
не ми се

събужда

***

промяната на времето

ни прави мъдри
тъкмо се заинатим в някоя човешка дребнавост и вземе, че задуха силен вятър
и направи катаклизми
и завихри дългите ни коси във
вихрушки

обясни причините на всичките ни любови
и раздели
и клавиши
и циулки...

***

 - ще си намериш нова жена, не се ядосвай...
 - да бе, такива като тебе под път и над път!

това беше един от най-хубавите комплименти, които съм получавала. от човек, с който не сме били заедно..

после вървях и ритах с крак цялото гранясало наоколо ми.

***

правя списък
с коледни подаръци
за баба
са
лакомствата

***

ако нещо
много те мъчи
опиши го с думи
върху лист

така ще го преживееш
точно както ти се иска

и то вече ще се е
случило

***

Спомняния номер три: С.

беше хлебар, докато учеше. и за да не убива времето, пишеше стихове на оная амбалажна хартия, в която се увиваха хлебовете, ръчните.

вървим през гората, събираме ранни пролетни клони в букети. неговият е по-хубав от моя.

на палатки сме, река рилска, манастира. студ и ярки звезди. боб на огъня. чист боб, без подправки, нищо... само вода. но всички сме гладни и е най-вкусното ядене на света. после вечерта събираме сено и го слагаме под пода на палатката, стига чак до тавана. топло е, прегръщателно...

тъмно, но утро. носи ме нагоре по пътя към хисарлъка. носи ме на ръце, защото аз не мога повече да ходя. по нанагорнището. за да видим изгрева. на абитуриентската ни сутрин.

чакам го да дойде, но не идва. слушам музика, гледам през прозореца.. обеща, но не дойде. после разбирам, че се е катерил по балконите до четвъртия етаж, защото входът на общежитието бил заключен. мисля си - добре, че оживя и в това предизвикателство, миличък.

април. тръгваме си за нашия град. носим си саковете на раменете. нали, уж април, но завалява сняг. гледаме как натрупва върху цветовете на вишните. тъкмо да стигнем до гарата и се споглеждаме - да се върнем, а? и на никого няма да кажем. ... връщаме се и се любим в неговата стая за първи и последен път.

прегръща ме със силните си рамене. просто ме прегръща.