понеделник, 4 декември 2017 г.

Чернови 4

спомен за онова призрачно утро, когато, прибирайки се на разсъмване, заварих в сумрака на стаята огромен букет градински цветя, превзел цялото бюро до леглото ми,  а в него забоден сгънат лист от тетрадка, с дълго стихче вътре. от моя Дадун! кокаляните обрала от градината на нейните мамини, как не са я набили, незнам.:)

***
...а навремето шейните бяха градският транспорт, който ни превозваше до детската градина, увити в одеяла.

***

днес е толкова пролетно... върху мащерката ни кацна калинка, пчела хареса компота от ягоди... малки прилепчета захвъркаха над балкона.. Боря открил полета минзухари из планината, кокичовете навсякъде са вече на туфи изцъфтенели... и сичкото тва още преди средата на февруЯри, молависа...

***

цъфнали мирисни акации навсякъде покрай дългите успоредни линии.
но да срещнеш истински влак вече си е късмет. особено пък такъв като днешния - глинено-кафяв и пълен с абаносови въглища. тънко проточен в зеленото поле.

.. а всъщност е най-хубавото ми се случило през тези два прекалени дни.
твърде много излишни за живота ми хора срещнах... извънземна се чувствам все повече, когато вляза в ресторант, изляза на площад, седна принудително в кафене..

***

полянка див анасон край Велека откривам... правя си малко букетче, върховете на пръстите замирисват на облаци, сякаш съм закусила патронче мастичка:))

огромно е слънцето и божествени лъчите в изгрева днес. гледам ги през много очи, които не са с мен сега, затова и не правя никакви снимки..

..и първи дворни петли кукуригат , а аз вече се прибирам.

поспаланци:)

***

картички

"виж ся, ако останат, ще си ги разделим и ще имаме за цял живот, като пътуваме ще си ги носим с нас и ще ги пращаме от лисабон, от кайро и т.н"

***

8 юли беше картина, която поисках за рождения си ден. после разбрах , че това бил нейният рожден ден...

***
да си поплачеш... да сложиш твоята музика на слушалките, да затвориш очи и да оставиш сълзите да се стичат по лицето ти...

 не един извор има.

***

Октомврийски хербарий

каса номер 5, бон 54

торбичка фф
олио слънчогледово шарлан
питка тортила оригинални
сок ганчев ябълка и морков
сок ганчев ябълка и морков
сок ганчев ябълка и морков
сок ганчев ябълка и морков
лимони 0.406 кг
банани  0.926 кг
шампоан бочко бебе
броколи 0.800 кг

11 артикула
благодарим ви!
20-10-2014 09:26:38

***

отплаваме, накъдето ни видят мечтите

***

да живееш тук означава да можеш всичко да кажеш на морето...

***

хладилникът ми е пълен с кюстендилски чушки, но аз сънувам, че продължавам да трупам още и още и още и още и още и още... вадя от един голям плик и помирисвам всяка, преди да я подредя при другите, съвсем няма място вече, даже цялата кухня е задръстена с препълнени щайги, чушка до чушка върху чушка..

освен това наистина имам и пълен хладилен рафт с патладжани, също домати, тиквички, няколко карфиола и зелки, торба моркови, купища всякакви лукове, деветдесет яйца, селско сирене и масло...

("очите ти имат цвят на мусака с подложка от патладжан" - ми каза веднъж варелчо)

въпросът всъщност е  - какво да сготвя с толкова много чушки?
и изобщо - да готвя ли или само да си ги мириша и гледам:)

***
една лилава от вино
уста

се изкривява
изкривява

до
усмивка

***

толкова ли си сигурен, че ще съм завинаги?

Няма коментари: