петък, 8 декември 2017 г.

Гинка




  помня как се чудихме дали да я доведем на премиерата, заради тъжния край на филма. помня как крещяхме във фоайето на киното, защото тя не можеше да ни чува, а четящите хора наоколо ни правеха забележки, сякаш сме някакви лумпени. помня как избягах от болницата, заради тези снимки. помня как замяташе косата ми настрани, когато ми мереше шапка, а аз си я връщах и чорлех обратно. помня как се шегуваше с всичко и как ни караше да бъдем жени. за последен път носих черна лятна рокля точно тогава. не исках да го гледам пак, защото ми е тъжно, но не издържах. плача си...

Няма коментари: