четвъртък, 31 май 2018 г.

За гъби

сме уж, но женските ни събирания означават много повече. дори да го осъзнаем години по-късно...



Снимката е на Вержи. Червена мухоморка съм:)

вторник, 29 май 2018 г.

Едно мощно гласище

се извисява над полето. седнала съм в лятната кухня и го чувам, трябват ми няколко секунди, за да се заслушам какво точно вика. моето име ли е това или си въобразявам?! разширявам ушоплатните и наистина чувам: "Велааааа, Велаааа..."... поглеждам нагоре, към горните къщи и виждам една жена да ми маха от един балкон. не я фокусирам, но вече съм сигурна - Вержи е дошла!

мисля си после - така е хубаво да те извикат през терасата, а не през месинджър, вайбър, мейл или даже най-прост телефон.

ида!

Следобедна идилия










Дневник на моресъзерцателя

е име на картина на ерна, което си открадвам за тук. отварям тази нова стая с няколко снимки отпреди десетина дни, за да не се изгубят в спама на фейса. ще слагам всеки ден по нещичко, дори и само една дума да е.








петък, 4 май 2018 г.

Гатанка

 - Мъничко, червеничко, лази по ръчички - загатва Зиги.

 - Манту! - отговаря Яна.