Едно мощно гласище

се извисява над полето. седнала съм в лятната кухня и го чувам, трябват ми няколко секунди, за да се заслушам какво точно вика. моето име ли е това или си въобразявам?! разширявам ушоплатните и наистина чувам: "Велааааа, Велаааа..."... поглеждам нагоре, към горните къщи и виждам една жена да ми маха от един балкон. не я фокусирам, но вече съм сигурна - Вержи е дошла!

мисля си после - така е хубаво да те извикат през терасата, а не през месинджър, вайбър, мейл или даже най-прост телефон.

ида!