Лен, босилек, леща,

тиквени и слънчогледови семена разпръснах с шепи днес над едно пространство под блока, което преди месеци уж разчистиха за паркинг, обаче така и си остана не само по земя, но и с колчета, които даже пречат на колите да влизат. И понеже пръстта не търпи празно, и като няма кой да ги тъпче, избуяха всякакви зеленяши. Е, реших и аз да вкарам малко цвят, мирис и увивна красота, дъждовното време ми се стори най-подходящо за тази "подривна" акция. Събрах каквото имам в един буркан и се юрнах към дерето. Нагазих с кубинките в калта и хвърлях, все едно храня кокошки. Нарочно избирах по-локвести места, за да набъбнат хубаво и да не ги помъкнат мравките още на момента. Даже семена от селска капия намерих на рафта с хербариите, ще бъде истинско чудо в квартала тая градина, ако оцелее. Но дори и само една-единствена семчица да покълне, аз ще съм най-щастливата. 

Липсвам си

дългите семейни празници някак ме обезличават

тъпчат свободата ми, музиката вътре в мен, тишината ми...

слагам се сега на слънце, поливам се, бавно се събирам