...

 Кажеш си - залезът свърши. Прибереш се и гледаш през прозореца нови, по-красиви цветове и облаци. Излезеш на двора - започват звезди...

А утрото тръгва в пет и половина, с ушите на заек, който се е заселил на твоя залив.

Нататък е като цунами. Няма спане край морето. Няма и никакво време за нищо излишно.