вторник, 30 декември 2014 г.

...

вечерите е най-трудно. тъгата ме наляга като дебел зимен юрган. немога да мръдна, а навън снегът доподрежда непоисканото движение. парализа и повече нищо. облегната на възглавници, чета книги, които не разбирам особено, не ми носят радост нито в история, нито от думи...

да се свършва по-бързо тая, старата, че да се разтичам...

дългите празници ме съсипват.

3 коментара:

ВeСеЛиНа каза...

+1

ernesta каза...

смени книгите

антоним каза...

"тъгата ме наляга като дебел зимен юрган." ще го запомня това сравнение. иначе нека ти запомниш идващата година като добра.