вечерите е най-трудно. тъгата ме наляга като дебел зимен юрган. немога да мръдна, а навън снегът доподрежда непоисканото движение. парализа и повече нищо. облегната на възглавници, чета книги, които не разбирам особено, не ми носят радост нито в история, нито от думи...
да се свършва по-бързо тая, старата, че да се разтичам...
дългите празници ме съсипват.
да се свършва по-бързо тая, старата, че да се разтичам...
дългите празници ме съсипват.
2 коментара:
смени книгите
"тъгата ме наляга като дебел зимен юрган." ще го запомня това сравнение. иначе нека ти запомниш идващата година като добра.
Публикуване на коментар