реших да "преведа" и да пусна тук един от късите разкази на Цецо, писани в Торонто. дано не ме убие заради това.
обичам да ги препрочитам, много светлина има в тях:
"20-ти февруари. Нощта е друга. Работя и гледам през прозореца как колите спират и тръгват според цветовете на светофара. Денят на Лунното затъмнение и никой не поглежда нагоре. Ще го гледат по новините, най-вероятно.
8 pm. Почва се. Навън е студено... ясна нощ. Tолкова е студено, че мръсният въздух се вижда като цигарен дим. Минус 18 - човек ако пръдне, гъзът му ще се вижда отдалеч като Кремиковски комин.
Нашата Земя, или моята, или твоята... като резенче диня започва да дълбае сенки от жълтата Луна. Мисля си - дали мога да видя собствената си сянка? Или профила на прическата ми... изправил се човек гледа небето, вижда Луната, маха й за поздрав и вижда ръката си, хехе, да маха с малко закъснение.
И си викам - то сигурно купонът се е преместил на Луната... Душите ни са отлетели там, докато се бъхтаме тук от една точка до друга за пълна чаша и чиния и покрив, да ни крие от Лунната светлина..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар