неделя, 7 октомври 2012 г.

Укята

Последно преспиване при баба за тази година. изпращане и на последния й гост - Укята.  пада ми се вуйчо, но нямам усещане към възрастен в неговото обкръжение. напротив - радвам се на детинските му естествени и спонтанни движения из пространството. наследила съм от него фотографското око и  веселият трон  на черната овца в семейството, като че ли :).

когато си пристигне, веднага тръгва на дълъг път, за да види двамата си приятели от студентството - Мишо и Киро - единствените му останали в България изобщо. обича да пътува с влак.  обича да се юрне посреднощ, само някой да му се обади, че го чака... обича да си спомня щуротиите на младини, и когато Мишо дойде нагости при баба, двамата са неразделни, спят заедно в една и съща стая, за да си говорят по цели нощи в тъмното, както някога е било...

смеем се с него и си пийваме, докато някой възрастен не му се скара, че е прекалил. или пък: "Спасе, какво правиш на гарата, като заникъде няма да пътуваш днес, ...а още не си обядвал?"

неслучайно е бил близък приятел с Людмил Янков.

и леля Милена му липсва много.



-

2 коментара:

ernesta каза...

Леле - истински хипита! Разкажи за снимката, Ясме.

Ясмина каза...

разхождали са се из Хисарлъка, като гледам - гората над Кюстендил, укята е бил зад обектива... иначе за дружбата им с Людмата почти нищо незнам, освен това, че безмалко и укята да стане алпинист. но утре вечер ще ни гостува, преди полета, ще го поразпитам това-онова :)

инак - голям дивак и небрежага е бил като млад - да си виждала човек да си подгъва панталоните с фиби, например? :)))))