Джереми

говореше в час. забрави си шапката на едно тържество, и едната ръкавица. после няколко пъти се събуди. попадна в час по литература. досадно. бързо заспа, за да смени светлините с онези на ЛУдницата. почти като ЛУвъра, само че всичко се гледа отдалече. пътеките - побелели шалове, загръщащи спряла железопътна линия. сирената на внезапен влак насича учудващо кокичести дворове. дълги тополи падат посечени, за да спрем. после кал. замръзнала чак до коленете. и онази локва като езеро за кънките ни от мастило, забравени в обещанието за после.

...