петък, 8 февруари 2008 г.

Февруари напредва, все още носейки мириса на онзи Шницел по Депешарски,


проснат на пода на виенската квартира на Арлекинът преди две години.....и онези мили нейни думи, извикали в зимната вечер тъмносиня тъга по още неизживения спомен, който скоро, съвсем скоро ще се случи....никога няма да забравя оня Първи Концерт на Депеш, с всичките му трептения, дъждения и наденички:

"прилича на пица, наполовина изядена. някакви, но непременно определени хора лежат край нея и застиват над водка на фона на бъдещ спомен.

ама е хубавоооооо.
.....
до утре спомен, баси, як, наш спомен"

.........


до юни, още бъдещи спомени от концерта на Ник Кейв, които чакат лятното си сбъдване!

....

2 коментара:

Drems каза...

Ех, мили физиономии :) А как тръгнахте тогава за оня концерт, хехе... Преди цял един живот...

Ясмина каза...

всичко започва от Лавеле.... ;)