проснат на пода на виенската квартира на Арлекинът преди две години.....и онези мили нейни думи, извикали в зимната вечер тъмносиня тъга по още неизживения спомен, който скоро, съвсем скоро ще се случи....никога няма да забравя оня Първи Концерт на Депеш, с всичките му трептения, дъждения и наденички:
"прилича на пица, наполовина изядена. някакви, но непременно определени хора лежат край нея и застиват над водка на фона на бъдещ спомен.
ама е хубавоооооо.
.....
до утре спомен, баси, як, наш спомен"
.........
до юни, още бъдещи спомени от концерта на Ник Кейв, които чакат лятното си сбъдване!
....
2 коментара:
Ех, мили физиономии :) А как тръгнахте тогава за оня концерт, хехе... Преди цял един живот...
всичко започва от Лавеле.... ;)
Публикуване на коментар