Мама

спи сега на един от двата големи дивана в читалнята на парижкото летище. изпусна самолета днес, ще хване същия полет утре, към ел ей. отначало се притесних и ми стана много тъжно, че такава болна и кашляща се налага да изтърпи тези странни условия, но после се замислих - отдавна не е имало в живота й такова приключение, а и новият й "студентски живот" започва съвсем в унисон с младежкото неглиже.

разгледжам в гугъл санта круз и си измислям океана. вместо нея, заради нея. следващият месец ще "живея" там:)