Изгревът е дар

тази сутрин, наблюдавам го без да правя снимки - най-красивият ми досега. и някак по еньовски магьосано-божествен...

полето обаче съхне, земята се пука... гледам слънцето и се моля за дъжд, много дъжд, заради всичките ми любими треви.

стада бизони с булчински рокли, дъждобрани и ужасна музика пред залеза снощи. още една причина да поискам да завали, да задуха, да не спира, да ги отвее, да ги отмие...