понеделник, 11 юни 2018 г.

Безкрайни синеморски утрини

пием бавни кафета, кичим главите си с венци, пълним вазите с полски цветя, въргаляме се из тревите на залива и наблюдаваме разцъфването на ружите му... времето спря.


1 коментар:

Adriana Hristova каза...

Съвсем скоро и ние <3