сряда, 6 юни 2018 г.

Има нещо студентско в нощния автобус

към морето. Пътувам с него сега, гледам далечните светлини в тъмното и пак съм на двайсет, а той се е превърнал в нощен влак за Бургас. Няма места за нас и стоим прави на отворения прозорец в коридора. Топло е, косата ми се развява на всеки завой, отнякъде звучи музика... Влакът на радостта.

Пътуваме към изгрева, Айтос и Карнобат са най-чаканите сутрешни гари. Там са първите чайки и първият далечен мирис на море. ..

По някое време заспивам на нечие рамо, легнала върху кашони, между двата вагона...

Щастие номер две.

Няма коментари: