петък, 12 ноември 2010 г.

Гола маса

"Съвършено гола маса от напукано дърво - най-пищното безумство на фантазията, на смътен миг от съвършенството, ала достатъчно далеч от него, за да оцелее.
На нея можеш да запалиш свещ и да я сложиш точно по средата. Върху ръба й да разчупиш топла пита и парата да запълзи нататък и да затанцува с дъхави пети по устните на гладния.
Там може плъх да изгризе омачкания ъгъл на несъвършеното ти стихотворение или пък куп банкноти - даже да не разбереш кое му е било по-сладко.
На гола маса можеш да забиваш ножове.
Да смачкаш с чехъла хлебарка или да я оставиш да избяга.
В зимна вечер да я насечеш на съчки и да напалиш хубав огън, за да сгрееш вкочанелите си чувства.
На гола маса можеш да се любиш и дъските да забиват хладни ръбове в гърба ти, а после да забравиш.
С нея можеш да направиш всичко - тя е просто нежен намек за нещата, докато е още гола маса. Докато сме гладни, сме човеци и се учим да спасяваме нещата от завършеност, която накърнява."

................
с тези мисли се събудих днес. знам импресията почти наизуст. преписах я преди години от списание "Родна реч", пропуснала съм да допълня автора, жалко... вероятно е някой, който все още продължава да пише красиво...

2 коментара:

Анонимен каза...

Това е велико... *bow*
Мерси за споделянето

Ясмина каза...

:)