сряда, 10 ноември 2010 г.

Наричаше ме Паякс

или ПаяЖин
и бе изрисувал
прозореца на стаята си
плътно с паяци

всяка сутрин
отваряйки моя
поглеждах към неговия
с усмивка

а над леглото ми
върху грапавия тапет
на студентската стая
с тънък молив
изписа
"обичам те"

бе невъзможно
да отличиш тези думи
от формите на стената
ако незнаеш
че са там

виждах
единствено аз

не, че нещо друго се случи тогава. връзката помежду ни беше особена, изразена в мълчание и четене на неща. изненадвахме се със стихове, оставени върху бюрото на другия, с бележки по вратите... гледах го как рисува, а той наблюдаваше движенията на ръцете ми..

открихме се случайно из шумовете на студентски град преди хиляда години.
замалко се срещнахме, за да се разминем веднага завинаги.

днес има рожден ден, затова така...
с него единствено свързвам десети ноември в живота си.

15 коментара:

Рос каза...

Хубав десети ноевмри имаш! И моя направи по-... в няколко степени.

Анонимен каза...

http://www.youtube.com/watch?v=Y5rdRNxqQ3I

Ясмина каза...

една от най-любимите ми песни на Нико! огромно ме изненадваш!

Анонимен каза...

http://www.youtube.com/watch?v=GpJia1TrzL8

:)

Ясмина каза...

е, не :)))))))))))))))))))))
айде пак в Лавеле! :)))))

Анонимен каза...

http://www.youtube.com/watch?v=M9E1Ln4p7ts

Ясмина каза...

съвсем ме срази :) остава сега и Тануки да измучи отнякъде :)

ernesta каза...

много ми хареса, ясме, много. чудесна паяжина си сплела - от неизречените думи в отсъстващите десети ноемврита още повече.

Ясмина каза...

:)......

Vesela каза...

"замалко се срещнахме, за да се разминем веднага завинаги."

моля те, недей :/

Ясмина каза...

така ли стана, мила?

...но пък хубавото е, че все пак е било :)

Vesela каза...

не, не е. и няма да стане. но ми звучи страшно тъжно.. и се плаша.

Ясмина каза...

тази паяжина горе за мен не беше тъжна.
но имах една друга, голяма любов, огромна депресия беше, дори в момента, когато се случваше. щях да умра. и все пак се преживява и после остава само най-хубавото в спомените. но не искам изобщо да се сещам за това, неповторимо ужасно беше усещането след раздялата. и въпреки всичко се чувствам богата, че съм я имала.. :) странни същества сме ние хората, нали..

angie каза...

Яс.. винаги намираш точните думи.. за мен.. към момента:)
богата съм с чувствата и емоциите си.. пребогата:)
толкова близко странни същества сме, всъщност..

Ясмина каза...

..а това беше и теорията ми за Вечната Любов - да я прекъснеш точно в момента, когато е най-силна. само тогава може да остане вечна Любовта, мислех си....
е, сега не съм на това мнение, макар че виж колко далече избягах, за да огладнея зверски отново ;)