неделя, 28 ноември 2010 г.

Гугунска

яде супа от охлюви на един бордюр в Брюксел. нахлупила плетена зимна шапка.
разглеждам ухилените й снимки и си мисля - искам си живота обратно. точно по този, същия начин, както си беше преди да замина.
свободата да съм себе си в най-щурия си вид.



в рожденденската ми нощ
скитам

притихнала Прага
19.02.2010.

...
сякаш остарях с десет години оттогава...

7 коментара:

nana каза...

Не е вярно.Мълчанието ми не е протест.Просто наблюдавам и си вадя заключения.Нищо лошо

nana каза...

Когато съм с любимия човек се чувствам прекрасно,дано да го открия.Само него искам, на друг не мога да се доверя.

Ясмина каза...

тъкмо се чудех защо не ми пишеш :) ще го откриеш, сигурна съм.

altair каза...

колко е малък светът, не е истина...

Ясмина каза...

и ти ли гледа снимките, altair? :)))

altair каза...

С Гери завършихме заедно факултета по журналистика. Тя беше един от цветните хора, които е трудно да не забележиш :)

Не сме приятели в смисъла, който повечето хора влагат, но сме добри познати :)

Ясмина каза...

Гугунска е пич :) а това, че е малък света, е много хубаво нещо :)))