събота, 4 декември 2010 г.

Чета новините от България

и съм потресена от случката с бебенцето, живородено в седмия месец, което лекари насила умъртвили с брутално бездействие. чета и отказвам да повярвам на ужасяващия цинизъм, който излъчва това тяхно варварско отношение и отказ да повикат новия живот. а той се е мъчел да се задържи в нашия свят в продължение на едно цяло денонощие...

и в същото време, преди само няколко месеца, в света гърми друга новина - от Австралия - майка ражда близнаци в шестия месец, едното е мъртво. когато обаче й донасят бебето да се сбогува, тя го поставя върху голите си гърди и в продължение на два часа гали безжизненото му телце, говорейки му. и мъничето оживява, напук на всякакви медицински закони.... мисля си - душата му е решила да остане тук, след този така настойчив повик на мама...

ето линк към новината - акушерката е успяла да заснеме пробуждането на малкото същество.

Любовта е най-старата и най-могъща магия - каза Тони, когато ми изпрати това видео.
Любовта е Огромна Сила - добавям... с Нея сме най-богатите на този свят!

изводът: нито една родилка не бива да отписва детето си, преди да го е видяла, каквото и да й кажат лекарите.
а онези - нашите - чудя се дали изобщо са й го показали...

6 коментара:

angie каза...

такива доктори собственоръчно бих удушила! Яс, моля ти се, не чети такива неща, не ми стряскай бебо:)

Ясмина каза...

нямаш идея как се разстроих вчера... такива новини много ме стряскат и натъжават. плюх си в пазвата, че все пак съм тук, където отношението на лекарите към родилката е като към принцеса..

angie каза...

радвам се, че е така и съм спокойна за теб{}

Ясмина каза...

:*

Станимира каза...

Не знаех за този случай в Австралия. Благодаря ти за линка.

За съжаление, мислейки си за българските лекари напоследък, все се сещам за това, че за най-големият грях в древна Гърция се смятал hubris или високомерието, мисълта, че сме по-велики (от другите, от Господ дори). За съжаление, това чувство на богопомазаност се шири сред българските лекарски среди и всички, които имаме вземане даване с тях страдаме от това по един или друг начин.

Случаят с бебето в Горна Оряховица е много краен и много тъжен пример за това. Почти съм сигурна, че лекарите там (и не само) смятат всичко това с ползата да положиш бебето на майчината гръд веднага след раждане за бабини деветини, защото те са тези, които знаят, които "дават" живот, забравили, че те всъщност не дават нищо, а само помагат този живот да се появи в партньорство с майката. Но и идеята за партньорство и съвместна работа с майката също им е неприятна (там където поне дават вид, че уважават майката поне малко) и за това има разни фрапиращи случаи.

Но ще взема да спра до тук, че тази тема край няма. Радвай се, че си някъде, където лекарят работи с майката и помага с всички средства (не само професионални, но и с разбиране и емпатия) да се появи и запази един живот. А за нас, предполагам, остава да отстояваме правата си и да не подкрепяме непрофесионалните лекари. Много са, няма да е лесно, но само така ще се осъществи промяната. Постигнатото в западните общества не им е било дадено на тепсия. То е било извоювано (хайде, стигнах до милитаристичния език :).

Сори, дълго стана. Поздрави и хубави дни!

Ясмина каза...

много хубаво си го написала. всичко опира най-вече до манталитет. а този на българина е определено варварски... и все по-голямо е масовото озверяването с всяка следваща година. затова и се пренасям да живея на Луната, когато съм в БГ. там ми е най-добре...