ден за благодарности без подаръци. чакаме много гости.
"благодаря, благодаря, благодаря за всички цветя..." - се събужда в мислите ми...
гледам уличният парад в Ню Йорк и неволно сравнявам с нашите бивши манифестации. но вместо труженици, от екрана махат Спондж Боб и Мики Маус. а с редиците полицейски коне прелита огромен Спайдърмен.
това са героите тук.
брат ми готви пуйка на фона на духов оркестър :)
"благодаря, благодаря, благодаря за всички цветя..." - се събужда в мислите ми...
гледам уличният парад в Ню Йорк и неволно сравнявам с нашите бивши манифестации. но вместо труженици, от екрана махат Спондж Боб и Мики Маус. а с редиците полицейски коне прелита огромен Спайдърмен.
това са героите тук.
брат ми готви пуйка на фона на духов оркестър :)
8 коментара:
Финалът на краткия ти репортаж ме разби! Разсмях се с глас, а това рядко ми се случва. Леко им е на душите на хората, празнуват. Ше го усетим ли някога по подобен начин? Вкусна вечеря и весело прекарване!хх
:))) цялата къща мирише на радост и прясно нарязан магданоз
а лекотата е в позитивизма на всички. не, че им е лесно иначе, но пазят все още заряда, който в България малко по малко се губи...
Така си е... Песимизмът тук напада и оптимистите по природа... По-добре кажи вкусна ли беше пуйката?:0)))))
много вкусна беше - трийсетина човека й видяхме сметката снощи :)
пуйките, на които баба ми викаше мисирки, са ми много странни животни. преди фурната де... а в българския еротичен фолклор има една много спешъл песничка - "... пуй-пуй пуйчета със червени ..........." не съм го измислил аз, честно :))))
Хорхе Букай в "Писма до Клаудия" дава един страхотен пример за невалидност на стари правила - при него е с бут, но винаги съм си го представял с пуйка - Той: - защо винаги режеш върха на гърдите на пуйката преди да я сложиш във фрната? Тя: - ами така се прави, мама винаги правеше така. Той се обажда на тъщата: - Мамо, как правиш пуйка? Тъщата: - ами обмазвам я с подправки, резвам върха на гърдите и я слагам във фурната. Той: - Мамо, а защо рязваш върха на гърдите? Тъщата: - ами така се прави, моята майка винаги правеше така. Той се обажда на бабата: - Бабо, как приготвяш пуйката за печене? Бабата: - ами обмазвам я с подправки, резвам върха на гърдите и я слагам във фурната. Той: - Бабо, а защо рязваш върха на гърдите? Бабата: - ами защото фурната ми е много ниска.
хахааааааа, брейй, така се създават традиции, наистина :))))
пък аз много обичам да ги слушам как грухтят пуйките, много са ми смешни птици и някак приличат на едни страшилища с тия хуйботи ;)))))
а глей кво става ей тук след един простичък въпрос къде в софия може да се намери пуйка :)
http://milenafuchedjieva.blogspot.com/2010/11/blog-post_8892.html
точно от тези ако се отърве България, ще ни тръгне много добре...
Публикуване на коментар