...за всички будни неспокойни души

предава нощният блок на радио Ясмина... :)

Туксидо

много се чудихме дали да ги попитаме ... искането ни беше брутално нахално - да ползваме безплатно тяхна музика за новия филм, по който работи Цецо...

отговорът, само след два часа, при това - вечерта по никое време:

"go ahead. send us a copy. if you make any money, give us some. if your next film has a good budget, call us to do the music."

Обичам ги още повече тези странно различни хора!!

Един Софийски лунапарк от 1967 година

..или "Защо се усмихва Мона Лиза" - филмът, който отговаря на един от най-трудните въпроси в света :))) - дипломна работа от пети курс в Чехия на нашия дядо - Здравко Драгнев :) ..... отдавна бях обещала - е, наканих се :))

Под покрива

Наобратно пътешествие

 ...

цял ден изпробваме света през стъкленото топче, от балкона  :)

.............

Четох днес "На прощаване" на Ботев и ми се схвана гласа и ми стана тъжно и сълзи ми избиха... не, че ми е за първи път, но чак сега го разбирам в пълната му сила на майка, на либе, на двайсет и осем годишен младеж, тръгнал на сигурна смърт! ... ...а после трябваше с Ясен да отговорим на въпросите - "Какъв смисъл, какви мисли и чувства носи финалът на творбата?" .. и други още по-безумни подобни и си помислих, че НЕ ИСКАМ Митко Воев да го разкъсат по този начин. Не искам да се изучава в училище, НЕ! .. и ми е мъчно за Петя Дубарова...

Нищо

градивно всмисъл на чешма или път или кариера не правя напоследък и не мисля, че изобщо ми е нужно. но татко снощи каза - трябва да учиш още нещо, ще те спонсорирам, трябва да станеш Човек.

право, например, бизнес администрация, счетоводство, банково дело... каквото ти душа иска...само си избери нещо практично!

"Фотография,  Пиано, Градинарство, Мореплаване, Дизайн на шапки,  Плетене на Килимчета, Извайване на Гърнета, Редене-На-Стихове..".. - си помислих - но не посмях да кажа всичко, само започнах с "Фото-то.."

 спасих се, тръгвайки си днес, преди да ме е зачекнал още по-дълбоко утре.

 ..а искам да имам къща с градинка в Синеморец, да плевя водораслите там от април до октомври, след това на балкончето в Софето по залез да посрещам всичките мои зимни приятели, да ходим по есенни улици и концерти, да е тъмно като в песен, в моята, най-моята песен ...

... също - да имаме лодка и много саксии със ситни цветя, да берем гъби из горите на Странджа и да посадим Джакарандата в нашия двор там, край морето Ми моето Моето Ми море,

там искам да умра.


..........

.. после и на Луната да поживея,  преди да се преродя :)

...

Зизи  като част от колекцията на фестивала в памет на Митко Воев

много извънземни хора ще се съберат тези дни на едно място. още - DVD на концерта „Нова Генерация и приятели” от 1992 и преиздадена една от най-любимите ми книги - "Поздрави от мен боговете"...., Митко!


НОВА ГЕНЕРАЦИЯ ЗАВИНАГИ!

Така де :))))))))))))))))))))))

Изложба на morven

в моята малка виртуална Галерия :)

...

 ... а тук, сред маковете, живее Мерием

...
линк към профила на morven

Танцът на птиците

над Бургаското езеро от края на септември, тази година.. вече знам къде ще бъда по това време през следващата.. :)

.... а след него и този, който ме разплаква чак

Укята

Последно преспиване при баба за тази година. изпращане и на последния й гост - Укята.  пада ми се вуйчо, но нямам усещане към възрастен в неговото обкръжение. напротив - радвам се на детинските му естествени и спонтанни движения из пространството. наследила съм от него фотографското око и  веселият трон  на черната овца в семейството, като че ли :).

когато си пристигне, веднага тръгва на дълъг път, за да види двамата си приятели от студентството - Мишо и Киро - единствените му останали в България изобщо. обича да пътува с влак.  обича да се юрне посреднощ, само някой да му се обади, че го чака... обича да си спомня щуротиите на младини, и когато Мишо дойде нагости при баба, двамата са неразделни, спят заедно в една и съща стая, за да си говорят по цели нощи в тъмното, както някога е било...

смеем се с него и си пийваме, докато някой възрастен не му се скара, че е прекалил. или пък: "Спасе, какво правиш на гарата, като заникъде няма да пътуваш днес, ...а още не си обядвал?"

неслучайно е бил близък приятел с Людмил Янков.

и леля Милена му липсва много.

-

Old Town Cat

...

зациклих напоследък. нямам тишината за мислите и ръцете за писане. всичко ми е заето от цялден детегледане и домакинстване. като парализирана съм - с тенджера в едната ръка и Гуциндер в другата...

..вкусен залък от днешния ден, обаче, все пак успях да откъсна:

"Напук на мен срещам хора, по които ми е изпратил част от тялото си. Кичур коса, ъгълчетата на усмивката, походка. Накъсано на ситни парченца писмо. Вятърът току довява две-три букви, точка или запетая, минават съвсем близо до мен, шумолят, докосват ме и все едно никога не са били.

*** 
Боли ме един мъж в цялото тяло."

...в краткото откраднато време за търсене на новата книга на Пет - на Галя попаднах.

Четвъртък, късен следобед

начало на серия кратки Софийски импресии на Зиги, надявам се...

Да знаеш,

че нещо е направено специално за теб, че когато едни ръце са плели конци, вмъквали мъниста и миди, връзвали възли... е било с мисълта, че всичко това ще достигне точно и само до твоите ...

дори още не ги познавам наживо - Роси и Бай Илия - а вече получих прекрасен подарък от тях - най-истинските гривна и герданче, които съм имала, направени от него... и изящнокрехкото хартиено сърцевсърце, изрязано от нея...

.............

за стойка им избрах
най-тънката
стеничка
вкъщи - за да ме
усмихват
непрекъснато :)

Благодря ви,
мили ми
любими и
далечни
двама
луди
влюбени!!!





:)))))))))))

Любовно от старата квартира...

Дъждовно от старата квартира...

...

Максим - един от най-любимите ми художници - няма го вече :((((((((((((... но ще го има вечно!

Реквием за един пендехо

Заваля мартенски сняг, топъл и мокър, та си купих Wyborowa, най-старата
и тъжна полска водка в света.
Също така тубичка с аншоа... пакетче сухари и 200 грама пушена
норвежка сьомга. Под леглото намерих бурканче със стари Персийски
люти мариновани краставичета и бях готов.

Oня ден сънувах, че съм бройлер... сгърчен в един крив улей с
решетки...
Сигурно щото четох някаква книга за туй как се отнасят лошо с
пилетата, дето ядем, и се сетих за Карлито и една изрезка от вестник...

Там с две думи пишеше, че 38 годишният Карлито от Коста Рика е
получил инфаркт на строежа и сега трупът му е в едно погребално
бюро, близо до моята квартира и чака някой да намери 8000 долара,
за да го пратят в легалната му родина, където има жена и три деца, които
тия пари могат само да ги съберат, ако не си купуват подаръци до 80-годишния
си рожден ден...

...и си сипвам малко и си мисля...

Ама понякога някои смърти ме прасват по врата като че ли са
мои.
Хазяйка от Салвадор... труп от Коста Рика... малка стаичка с дюшек
и два сака, четка за зъби и изтъпял Gillete в багажа.

8000 за труп... 70 кила багаж, пълен с дрешки и локуми безплатно...

Светът е безразличен като кален бордюр или решетка на уличен канал,
но все пак... понякога някои неща карат дори улиците да ги хваща
яд. Улицата е жадна, когато остане без пешеходци и коли... вятърът
задуха и студът се спусне и дори пиян гълъб да не иска да кацне или
да се изсере на черния асфалт.

Само че Карлито... наздраве... аз съм твоя пиян гълъб,
мой малък карлито, пендехо мой католико предани, пиянде скромно и
обичливо със сърце на бронтозавър. За тебе пия и твоя дух нека се
носи...

Ако ми се случи... душата ми ще се качи на някой клон да гледа
сеир... като стара врана
и ще си пожелая някой скитник да си хвърли фаса незагаснал в ламарината
пълна с газ
и да лумне хубав зимен огън в погребалното
и Вятърко да издуха прашинките на Карлито или моите или на когото и да е
на най-хубавия земен плаж
където в пещерата на Алибаба
има фабрика за Дестилат
и девически католически хор да ни пее
и да реже лимончета. Амин.

и кучето умира близо до бърлогата
а от друга страна кой те е бил по главата да ходиш на майната си...
i ne se sekirjate
както вика
Михайло Заверски от Прилеп

......
Зиги,Торонто 2008

Чушкова Зимнина

изработихме днес - печени с чесън, магданоз и оцет - три буркана сладки и един - лютиви. носът ми, заврян в последните, не искаше да излиза. всичките печени чушки на света бих помирисала, ако можех. една по една. най-вече лютките, нищо, че не ги ям :)

Кюстендилският селски пазар

навлиза в най-изобилната си фаза. колкото по-есенно става времето, толкова по-богат и пъстър се събужда всеки ден пазара. Току-що откъснати всякакви плодове и зеленчуци, листа и билки, домашни яйца, прясно сиренце, буркани с консервирани неща и даже ракийка по сергийките на бабите или направо върху вестници по земята - всеки донесъл толкова, колкото имал. Всичките му чушки на гръб ми се иска да помъкна към вкъщи всеки път, когато минавам от там :)

няколко избрани натюрморти тук, инак истински важните кадри, направени преди две седмици, са в Този доматено-чушков албум

Кюстендил е на 90 километра от София. Иначе казано - 30-40 лева бензин и три часа общо отиване и връщане. Пазара работи всеки ден, но в сряда и събота е най-богат. Ежеседмичното пътешествие до там за зареждане на хладилника си заслужава много, най-малкото дори ще се спестят пари от разликата в цените, да не говорим за всичкото друго...

Висша мода :)

първи кадри от "Фръц".

Живеем на двора

в Кюстендил, печем чушки, лук, патладжани и тиквички, правим салати с големи парчета розови домати, разрязваме пъпеши и дини, кусаме с лъжица от купа боровинки, ходим боси, седим на стъпалата, къпем беба направо с градинския маркуч, размъркваме котките, разхождаме кучето, пием козе мляко, донесено рано сутрин от планината, ходим рано и на близкия бабински пазар, ако ни потрябва нещо, което нямаме в градината, поливаме сутрин и вечер цветята и зарзавата, разхлаждаме плочките и листата, косим тревата ....берем по тъмно босилек и магданоз... ако някой се сети да ни потърси, вика през портата, имаме паркинкг за колелета зад къщата.... пълним канички с винце и ракийка от избата, не влизаме вътре до късно вечер, освен за кратка следобедна дрямка...

..обаче на шестия ден вече взе да ми писва от тая идилия, а на седмия вероятно ще свикна съвсем и на осмия няма да ми се прибира.. :)

Гуца, преди да пусна маркуча :)))

Гара Раждавица

.












































...един човек чака. на пейка до релсите. чака да види влака за хиляден път. така минава животът му -  в пътя, който няма да пропътува никога...



......................

разказа ми своето мислено пътешествие - от 1908-ма година, когато са построили гарата - насам. знаеше точното разписание на всеки влак през годините, колко вагона, какви пътници... колко ябълки е издърпал локомотива, ...в кой тунел са го криели през войната при нападение...

мечтата му била да стане машинист. с огромна тъга ми довери, че така и не успял, въпреки цялата си "преуспяла" в кариера машинистка фамилия.

след пет минути щеше да мине поредният пътнически.

оставих го да си чака.

Ден за околосветско пътешествие

 ми е днес :)))

... така пътувам:





много интересен проект - четири години обикаляли глобуса и записвали музиканти от всякакви националности, заснели, после сглобили в едно общо вдъхновение :))))

сайтът им

При баба пак

този път с Цецо, Малис и Майло. бащи, носещи бебета през полето на нашето детство:)

...докато се мъча да го фокусирам, става точка. Цецо - се провиквам, и се обръщат и двамата.

Яна, заспала на раменете му.

дъждовно над царевиците всяка вечер, слушаме капките, всички седнали на балкона...