Заваля мартенски сняг, топъл и мокър, та си купих Wyborowa, най-старата
и тъжна полска водка в света.
Също така тубичка с аншоа... пакетче сухари и 200 грама пушена
норвежка сьомга. Под леглото намерих бурканче със стари Персийски
люти мариновани краставичета и бях готов.
Oня ден сънувах, че съм бройлер... сгърчен в един крив улей с
решетки...
Сигурно щото четох някаква книга за туй как се отнасят лошо с
пилетата, дето ядем, и се сетих за Карлито и една изрезка от вестник...
Там с две думи пишеше, че 38 годишният Карлито от Коста Рика е
получил инфаркт на строежа и сега трупът му е в едно погребално
бюро, близо до моята квартира и чака някой да намери 8000 долара,
за да го пратят в легалната му родина, където има жена и три деца, които
тия пари могат само да ги съберат, ако не си купуват подаръци до 80-годишния
си рожден ден...
...и си сипвам малко и си мисля...
Ама понякога някои смърти ме прасват по врата като че ли са
мои.
Хазяйка от Салвадор... труп от Коста Рика... малка стаичка с дюшек
и два сака, четка за зъби и изтъпял Gillete в багажа.
8000 за труп... 70 кила багаж, пълен с дрешки и локуми безплатно...
Светът е безразличен като кален бордюр или решетка на уличен канал,
но все пак... понякога някои неща карат дори улиците да ги хваща
яд. Улицата е жадна, когато остане без пешеходци и коли... вятърът
задуха и студът се спусне и дори пиян гълъб да не иска да кацне или
да се изсере на черния асфалт.
Само че Карлито... наздраве... аз съм твоя пиян гълъб,
мой малък карлито, пендехо мой католико предани, пиянде скромно и
обичливо със сърце на бронтозавър. За тебе пия и твоя дух нека се
носи...
Ако ми се случи... душата ми ще се качи на някой клон да гледа
сеир... като стара врана
и ще си пожелая някой скитник да си хвърли фаса незагаснал в ламарината
пълна с газ
и да лумне хубав зимен огън в погребалното
и Вятърко да издуха прашинките на Карлито или моите или на когото и да е
на най-хубавия земен плаж
където в пещерата на Алибаба
има фабрика за Дестилат
и девически католически хор да ни пее
и да реже лимончета. Амин.
и кучето умира близо до бърлогата
а от друга страна кой те е бил по главата да ходиш на майната си...
i ne se sekirjate
както вика
Михайло Заверски от Прилеп
......
Зиги,Торонто 2008
и тъжна полска водка в света.
Също така тубичка с аншоа... пакетче сухари и 200 грама пушена
норвежка сьомга. Под леглото намерих бурканче със стари Персийски
люти мариновани краставичета и бях готов.
Oня ден сънувах, че съм бройлер... сгърчен в един крив улей с
решетки...
Сигурно щото четох някаква книга за туй как се отнасят лошо с
пилетата, дето ядем, и се сетих за Карлито и една изрезка от вестник...
Там с две думи пишеше, че 38 годишният Карлито от Коста Рика е
получил инфаркт на строежа и сега трупът му е в едно погребално
бюро, близо до моята квартира и чака някой да намери 8000 долара,
за да го пратят в легалната му родина, където има жена и три деца, които
тия пари могат само да ги съберат, ако не си купуват подаръци до 80-годишния
си рожден ден...
...и си сипвам малко и си мисля...
Ама понякога някои смърти ме прасват по врата като че ли са
мои.
Хазяйка от Салвадор... труп от Коста Рика... малка стаичка с дюшек
и два сака, четка за зъби и изтъпял Gillete в багажа.
8000 за труп... 70 кила багаж, пълен с дрешки и локуми безплатно...
Светът е безразличен като кален бордюр или решетка на уличен канал,
но все пак... понякога някои неща карат дори улиците да ги хваща
яд. Улицата е жадна, когато остане без пешеходци и коли... вятърът
задуха и студът се спусне и дори пиян гълъб да не иска да кацне или
да се изсере на черния асфалт.
Само че Карлито... наздраве... аз съм твоя пиян гълъб,
мой малък карлито, пендехо мой католико предани, пиянде скромно и
обичливо със сърце на бронтозавър. За тебе пия и твоя дух нека се
носи...
Ако ми се случи... душата ми ще се качи на някой клон да гледа
сеир... като стара врана
и ще си пожелая някой скитник да си хвърли фаса незагаснал в ламарината
пълна с газ
и да лумне хубав зимен огън в погребалното
и Вятърко да издуха прашинките на Карлито или моите или на когото и да е
на най-хубавия земен плаж
където в пещерата на Алибаба
има фабрика за Дестилат
и девически католически хор да ни пее
и да реже лимончета. Амин.
и кучето умира близо до бърлогата
а от друга страна кой те е бил по главата да ходиш на майната си...
i ne se sekirjate
както вика
Михайло Заверски от Прилеп
......
Зиги,Торонто 2008
3 коментара:
Wyborowa е яка водка :)
Две години ми правеше компания в Лодз :)
наистина ли е толкова тъжна тая водка, хех... много хубав град, проверих го в гугъл, учил ли си там?
Бях прекъснал студент и работех там две години по покривите :) Всъщност исках да следвам режисура в Лодз но нещата не се получиха :)Бях голям фен на Анджей Жулавски :)
Публикуване на коментар