понеделник, 20 август 2012 г.

Живеем на двора

в Кюстендил, печем чушки, лук, патладжани и тиквички, правим салати с големи парчета розови домати, разрязваме пъпеши и дини, кусаме с лъжица от купа боровинки, ходим боси, седим на стъпалата, къпем беба направо с градинския маркуч, размъркваме котките, разхождаме кучето, пием козе мляко, донесено рано сутрин от планината, ходим рано и на близкия бабински пазар, ако ни потрябва нещо, което нямаме в градината, поливаме сутрин и вечер цветята и зарзавата, разхлаждаме плочките и листата, косим тревата ....берем по тъмно босилек и магданоз... ако някой се сети да ни потърси, вика през портата, имаме паркинкг за колелета зад къщата.... пълним канички с винце и ракийка от избата, не влизаме вътре до късно вечер, освен за кратка следобедна дрямка...

..обаче на шестия ден вече взе да ми писва от тая идилия, а на седмия вероятно ще свикна съвсем и на осмия няма да ми се прибира.. :)








Гуца, преди да пусна маркуча :)))







7 коментара:

rossichka каза...

Ох, нали завистта може да не е продиктувана от лошо чувство? Ама звучи грозно... Затова - блазя ви!!! Вкусът на свободата! Най-много ми хареса какво правите по тъмни доби.:))
А снимката на Яна е само за фото конкурс!:0)

Ясмина каза...

ми по тъмно, като не се сещаме по светло :))) инак незнам дали това е свободата - роби сме на всичкото зелено наоколо ни, плюс всичкото живо, дето щъка из двора, а това си е работа за цял ден ;)))

rossichka каза...

Ама това не са ли сладки грижи?...:)
Спомних си, че обичната ми леля на село ми стопляше в дървено корито "слънчева" вода! Ех!!!!

Ясмина каза...

и аз имам такива спомени, даже и снимки с коритото :)))) сладки са, наистина, само едно моренце да имахме тук и нямаше да се преместя никога повече :)

tRo6ka каза...

завиждам по много :) да съберете слънце, да има и за зимата ;)

Анонимен каза...

:)))))))))))))))))))))))))))))
ох, какво лято!
не омръзва нито ставането всеки ден в 7:50, кафето, колелото и морето, а после обратно с колелото и - къпане, работа, следобеден сън, работа пак, вечеря с бяло вино, приказки и най-късно в 11 в кревата! искам всяко лято така!
Ант.

Ясмина каза...

колелото и морето!