сряда, 27 октомври 2010 г.

Главната улица, която завършва с море

стигам до нея през морския квартал, покрай къщи с големи веранди, китни дворчета с меки дивани и хамаци, разпънати на тревата пред ниските им огради.
после слизам от колелото и бутам по тротоара покрай кафета и малки ресторантчета, наблюдавайки сутрешния им ритуал по широко отваряне на прозорци и възбудено разпръскване на ухаеща на кафе и закуски енергия


ако съм съвсем подранила, е пусто все още навсякъде и малкото хора, които срещам, ми казват "здравей" :)


посядвам замалко на пейките с мидите, на мекия сутрешен припек, ей така, да позяпам свежи муцуни с кафета и вестници и радостта на техните кучета



продължавам после до края - там улицата се превръща в кей и навлиза дълбоко в морето



на пейка и над вълните вдъхвам солено и гледам сърфисти


...и цялата бодрост на утрото вече е в мен! :)



Huntington Beach, California
Октомври, 2010

15 коментара:

Станимира каза...

каква хубава разходка си направих с теб тази сутрин. тук, след вчерашния Димитровден и с днешните очаквани снежинки, почти посрещаме зимата. благодаря за този лъч слънце!

Ясмина каза...

а пък мен ме трогнаха твоите незабравки, добре дошла :)))) снежинки ли? ехеееееее :))))))

ernesta каза...

ехаааа и аз се ободрих :))

altair каза...

топло и слънчево :)

Анонимен каза...

http://www.youtube.com/watch?v=tvZ9AXgpjPs

:)

Ясмина каза...

кафето беше с мирис на Созополско море, Жу :)))))
...
Hallucinations!?! :)))))))))))

Анонимен каза...

http://www.youtube.com/watch?v=C1_b5tJ1SoY

Анонимен каза...

http://www.youtube.com/watch?v=Nt3c2fVVciY

Ясмина каза...

Going nowhere, sitting in a dream... вълшебна песен.. и аз живея там..

този концерт на Пърпъл с Лондонския симфоничен оркестър ми е любим,..и гласището на Дио... и ме върна толкова назад, чак до Лавеле преди сто години, дали си ходил понякога там? :)

Анонимен каза...

Лавеле... уи мадам, може да се каже, че съм експерт. Във всяко отношение ;)

Ясмина каза...

тогава...вероятно сме пели заедно Арлина? ;)))

Анонимен каза...

Да, неведнъж :) Тогава Лавеле беше доста вдъхновяваща дупка, пълна с живот и настроение, нали?
А сега е само дупка. От почти година не ходя вече - нещо, което не мислех, че ще се случи.
Просто в един момент осъзнах, че няма смисъл. Да гоня сенки и спомени. Неуместно.

Ясмина каза...

тогава Тануки светеше в тъмното... а ти доста си се задържал там все пак. аз веднъж влязох, огледах се тъпо и си излязох.

няма смисъл да гониш сенки и спомени - лесно е да се каже, трудно да се изпълни...

сега къде ходиш? :)

Анонимен каза...

Никъде. С изключение на афтърпартита след концерт, т.е. няколко пъти в годината. Последния беше на Скорпиънс. Ходихме в Блек Лодж :)

Ясмина каза...

:) а сега сигурно слушаш Джон Лорд на живо?

пък аз установих, че Борисовата градина е най-великата кръчма на света :) и не само лятос, дори и в дъждовно време под чадъра на Дремс ;)