сряда, 6 октомври 2010 г.

Мокро

.




държа в ръката си чаша горещо кафе и слушам. този път Дъжда. свита на топчица под стряхата, водна завеса отделя от мен света...

...

вали
вали
и земята се буди
земята се чисти... .....в спомен от един далечен и мил студентски свят
сладка тъга

6 коментара:

angie каза...

да се целуваш и любиш дъжда така, че да събличаш кожата му и да се увиваш с нея? риторичен въпрос. просто изкапа тук..
с нотите на
Anouar Brahem
E la nave va:)

Ясмина каза...

ау, как ме подсети! пускам и аз :)

..да се целуваш и любиш... само мога да си мечтая сега.. :)

angie каза...

мечтите се - Дома на нашите мисли, Жу - мечтай ясно. и на глас:)
и аз така, ок:)

Ясмина каза...

..а то ми идва така да кресна, че да се превърти земята веднъж!!! :) добре, че не пийвам нищо алкохолно сега, инак да съм се разчорлила вече в хиляда кресченда!!! :))))))

Анонимен каза...

Не знам дали е уместно... Целувка и българска роза. И... Son Of Alerik

http://www.youtube.com/watch?v=9d6q3caSO0A

Ясмина каза...

винаги е уместно :)
прекрасен инструментал, толкова много светове мога да си измисля на него, не го бях слушала досега, благодаря! :)))