четвъртък, 7 октомври 2010 г.

Тихо

по главната улица. саксофон на кея свири Summer Time. морето днес е златно.

7 коментара:

rossichka каза...

Ама в странен свят живееш! Поне усещанията, които буди в мен чрез твоите препредавания са такива! Странно непознат, но хубав и вълнуващ... Звуците, дъждът, морето, растенията, тишината, музиката... Човек и да не е поет се превръща в такъв, ако има сетивата да улови всичко (като теб!)Студени октомврийски прегръдки!:-)

Ясмина каза...

когато си в нов свят, виждаш и чуваш повече, отколкото тези, които са свикнали вече с него :)а пък и вечната ваканция тук някак допринася да се зарееш - хора с костюми просто няма, а най-популярната обувка е джапанката :)

nana каза...

разби ме н пух и прах.Как студени октомврийски прегръдки.Мое малко свито и нежно човече.Ако има нещо, което мечтая да стопля и обгърна с цялата си душа и сила-това си ти.Не знаеш какво е в мен.Винаги когато искам да опиша бивам контрирана с думи от рода на нагон или някакъв вид сексуално влечение.Не лъжа и не крия-че във времето и то се появи и става все по-силно-не съм от камък.Но не само това е.Човешкото е не по-малко важен фактор.Това е също много ценно за мен.Така че не ме упреквай -ти гониш.

Ясмина каза...

интересен човек си ти, Лили, всеки твой отговор из блоговете чета по няколко пъти и още не съм наредила пъзела, поздрави! :)

bay Ilia каза...

summer time
summer time
малко джин с капка лайм
слушай звуците как са
приглушени от сакса
и допълват така
тихото на брега

Ясмина каза...

трябва да измисля как да направя твоя папка тук и да слагам в нея всички тези вдъхновяващи коментари, че ще е жалко да се изгубят в небитието :))))))

bay Ilia каза...

недей, те са бъзнати от мига, трябва да си останат temporary... мимолетните неща са ценни заради случайното си зачатие, което отплува нанякъде с течението :))))