"Вън искря, вън блестя с чистите си очи. Тихичко си боледувам вкъщи между четири стени. Лампа жълта и болестна на дълъг шнур виси. Никъде и нищо не може да ме приюти..."
(Това го написа приятелката ми от училище, която беше истински чудна поетеса. Още го помня...)
защо да ми минава бързо? на мен ми е добре така :) понякога изпитвам огромна жажда за дистанция от света около мен и си се скривам Тук, Вътре, на тъмно :) особено често се получава в съботите и неделите, никак не обичам уикенди и празници...
..и аз сега така, като в горното стихче - в моята стаичка, със спуснати щори.... хареса ми, гуш :)
то пък ако нямаш навсякъде нет, ще натрупаш повече теми за тук, сигурна съм - няма откъсване, пък и защо ли? ;) мен това царство на сродни души ме спасява от безразличие, отдавна немога без него... :)
юнски мечтания... съвсем достижими, но толкова нереално далечни...
6 коментара:
Недей така! Дано ти мине бързо...
"Вън искря, вън блестя
с чистите си очи.
Тихичко си боледувам вкъщи
между четири стени.
Лампа жълта и болестна
на дълъг шнур виси.
Никъде и нищо
не може да ме приюти..."
(Това го написа приятелката ми от училище, която беше истински чудна поетеса. Още го помня...)
защо да ми минава бързо? на мен ми е добре така :)
понякога изпитвам огромна жажда за дистанция от света около мен и си се скривам Тук, Вътре, на тъмно :) особено често се получава в съботите и неделите, никак не обичам уикенди и празници...
..и аз сега така, като в горното стихче - в моята стаичка, със спуснати щори.... хареса ми, гуш :)
Жу, ти нямаше ли да пътуваш нанякъде? :)
звучи прекалено дълго мъчение, дано имаш нет навсякъде...
то пък ако нямаш навсякъде нет, ще натрупаш повече теми за тук, сигурна съм - няма откъсване, пък и защо ли? ;) мен това царство на сродни души ме спасява от безразличие, отдавна немога без него... :)
юнски мечтания... съвсем достижими, но толкова нереално далечни...
:*
Публикуване на коментар