с кацнала върху него калинка получих в знак на обич.
"много красиво" - помислих, внимавайки да не я уплаша и да отлети надалеч.
на третия ден се зачудих какво ли прави там, че все на едно място си стои - не е ли гладна вече?
а тя...беше отдавна умряла.
най-тъжното цвете, което съм имала някога.
....
чернобял спомен, дошъл при мен заради Петината "незначителна капка кръв"
..
3 коментара:
ми тя Петя виновна, че ме подсети... а то си стана цяла калинкова верига от истории :):)))ако го беше пуснала това в твоя блог, с линк към моя, щяхме сигур да сме родоначалници на цяла калинкова лавина от спомени ;)))))
аз също имам една с ръкав, почакай да я потърся из дир-ските ми умопомрачения :)))
ето я:
Спи в прегръдките ми калинка
кацна.... повъртя се малко.... намери една пътечка в ръкава на джинсовото ми яке и ....заспа.
изненадах се.
не очаквах буболечка така приспивно да се държи.
...после стоях без да мърдам ръката си доста време - на слънце - да й е топло и сънноприказно...
но в един момент Ясен иска сок и аз ставам и се озовавам под сянка, и калинката се раздвижва и се стряска насън и тръгва...
а аз я вземам в ръка и я оставям на една слънчева маса...
http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=depechemode&Number=1945014741&page=2&view=collapsed&sb=5&vc=1
:)
ех, недейте да се заразявате от обзелото ме леко мрачно настроение, моля.
хубаво е станало, Ясминке
недей да се кахъриш, аз и без туй не съм никакъв фен на празниците :)
Публикуване на коментар